събота, 2 април 2011 г.

Втори април


Втори април. Рожденият ден на Ханс Кристиан Андерсен. Световният ден на детската книга. Тъжно поглеждам ръкописа, който написах с толкова любов, а все още не е стигнал до децата. А може би, няма смисъл от него. Децата имат толкова любими приказки. Написани от класици. Преразказани от класици. Какво ново ще им дам?

Всъщност, не това е важното. Не за моята книга, а за книгите за деца ще си говорим днес. И за деца. Не за вашите. Не за моето. За щастие, ние сме се погрижили те да прочетат онези съкровища, без които животът им не би бил пълноценен. Има, обаче, деца, които нямат достатъчно дрешки. Нямат достатъчно храна – нито за тялото, нито за мисълта. Да, със сигурност няма да нахраним всички гладни дечица по света. Няма да успеем да им прочетем нужните им приказки. Обаче! Обаче, аз мога да отида до някой от домовете за деца. Да занеса книжките, които детето ми няма вече да чете, а когато дойде време за внуци, ще им купя новите издания. Или мога да купя нови книги. Зависи от финансовото ми състояние. Не то, обаче, е решаващо, когато говорим за детски книги. Вие също можете да отидете. Дори и да е в същия дом, няма да им дойде в повече.

Как виждам това отиване в детски дом? Преди всичко, няма значение дали ще отидем днес или утре. Или в някой от следващите дни. Нека спрем тази порочна практика инициативата на даден ден да се осъществява само веднъж годишно!

След това. В никакъв случай няма да отида, да оставя книгите и да си тръгна. Ще седна до децата. Ще прочета една приказка. Ще помоля някое от тях, което вече може да чете, да ме смени. Ще предадем книжката от ръка на ръка. Ще ми бъде трудно да си тръгна. Но знам, че ще трябва. Ще тръгна. Но в мен ще живее надеждата, че децата ще четат. И на следващия ден. И на по-следващия.

Всяка събота в София ще пътува „Литературен трамвай”. До 23 април. А ние се возим на него от първите думи, които успяхме да прочетем сами. Или още преди това? Когато родителите ни прочетоха първите приказки? Нека този трамвай не пътува празен. От нас зависи дали от него ще звъни безгрижен детски смях. Смях, който осмисля дните ни.

Ден на детската книга. Рожден ден на Ханс Кристиан Андерсен. Литературен трамвай. Нека не оставаме у дома!


снимка: http://www.milionobyavi.com