събота, 23 април 2011 г.

23 април


Двадесет и трети април. Международен ден на книгата и авторското право. С умиление препрочитам колонката си за едно електронно списание от миналата година. Списанието вече го няма. Няма го и този ентусиазъм, с който пишех до преди година.
Може би, бихте били прави да ме попитате - защо? Та първата ми книга – в електронен вариант и на хартиен носител, - вече е факт. Скоро предстои и ауди озапис на същата. Стивън Кинг е обяснил ясно защо е нужно това в своята книга On Writing („За писането”). Участието ми в антология „Четири” също е успешно и скоро Иван Христов, Ина Крейн, Поли Гатева и аз ще представим тази стихосбирка. Събитие, с което ще продължим обиколката си из страната. Една малка тайна, но също свързана с моя предстояща книга, ще запазя, за да ви бъде интересно. Е, какво тогава?
От друга страна, статиите ми в някои други електронни списания и facebook, също предизвикват интерес. До такава степен, че дори ги крадат. Докато това ставаше със споменаване на името ми – поне! – някак си можех да го преглътна. Когато, обаче, моя статия се появи с автор „Администратор” на страниците на един блог, ентусиазмът ми съвсем охладня.
Наистина, не публикувам всичко, което пиша в интернет, за да има някакъв смисъл в издаването на следващите ми книги, но подобни кражби ме карат да се замисля дали изобщо е нужно да продължавам. Какво толкова ще загуби България от това? Да не говорим за света. Нищо. Едно голямо нищо. Но! Ако всеки пишещ разсъждаваше така, то на какво бихме обрекли бъдещето си? На безкнижовност? И моля, не се опитвайте отново да ми опонирате с това, че „младите не четат”. Всеки ден, докато пътувам с метрото, виждам млади, ама много млади, хора с електронни четци или книги в хартиено тяло. Докато тези, които трябва да им дават пример, разгръщат жълтата преса. Не казвам, че няма смисъл от нея. Не кой да е, а актьорът-идол (за мен) Робърт Де Ниро се беше пошегувал в едно интервю, че обича да чете жълтата преса, тъй като там пише кой с кого спи, а него това го интересува. И все пак! Дали интелектуалното израстване се свежда до това? Докато Де Ниро чете със сигурност - поне сценариите на великолепните филми с негово участие, - то тези мои връстници и връстници на родителите ми, едва ли си набавят допълнителната доза книжовност. Прекрасните изключения не са достатъчни, за да анулират това правило.
...
23 април. Международен ден на книгата. Международен ден на авторскоро право. „Какво ти право?!” - успокояват се крадците. Успокояват се с това, че след като не печелят от откраднатата ми статия, няма никакво законово основание да заведа дело. Грешите, дами и господа. Имам. Това, обаче, е тема за други разсъждения. И пак – трябва да се чете. Международният ден на книгата не се ограничава само с художествена литература..
...
23 април 2011 година. Освен Международен ден на книгата и авторското право, ние, християните, отбелязваме Велика Събота. Един ден след Разпети Петък и само един преди Възкресение. Интересно е, че на английски Разпети Петък се нарича „Good Friday”, а при нас си остава с фатализма на самия акт на разпятие. Може би, защото с наслада се отдаваме на разпъването на истината. И тайничко, някои се надяват, че тя няма да възкръсне. Не сте прави! Такъв е кръговратът на живота. Смъртта е последвана от живот. Както и животът – от смърт. Да се помолим за Възкресението. На Истината. Не къде да е, а в сърцата и умовете ни.
...
Честит празник, читатели! Честит празник, писатели!