„Ярост”, Христина Панджаридис и Димитър Стоянов

Издателство – „Сиела”

Година – 2011

можете да прочетете
и тук

Да се пише в съавторство е като нож с две остриета. Позволявам си това леко клиширано сравнение, защото езикът и на двамата автори е достатъчно остър. На моменти може и да се заблудите кой от двамата разказва. Казвам Ви го като човек, който познава добре творчеството на Христина – литератор и журналист, чиито произведения са били превеждани на руски, английски и френски езици и има спечелени награди на международно ниво. Нещо повече - откъс от романа „Ярост” е публикуван във февруарския брой за 2012 г. на международния литературно-публицистичен вестник “Интелигент”, Москва, на руски език. Не знам как точно на авторите им е хрумнала идеята  да напишат общо произведение, но мисля, че в по-голямата си част експериментът е успешен.

Успешен е не толкова заради сюжета, който, е доста често екслплоатиран и едва ли е останало нещо неказано за Новия световен ред, заплашващ цялото човечество с унищожение и за противопоставилите се на този ред, обикновено малобройна група, които се изправят срещу него със силата на интелекта. Много автори, включително и български като Светослав Нахум в "Раптус", за който Ви разказах тук, са развивали белетристично своите предположения за него и са се разгръщали далеч по-мащабно от двойката създатели на „Ярост”. Уникалното при тях е наистина яростният тон,  с който заклеймяват онези, които трябва да бъдат подведени под отговорност в най-широкия и едновременно в най-тесния смисъл на този израз. Независимо от тона, книгата няма менторско звучене. Авторите прекрачват границите между фантазия и реалност доста смело и бих казала, дори успешно. Възможно е на места тази ярост да Ви дойде в повече, но не се подвеждайте. Струва ми се, че това е единственият възможен тон, с който писателят напуска четирите стени на работния си кабинет и става социално отговорен със силата на думите. Съвсем не лека и дори малко амбициозна задача, но си заслужава да се опита. И въпреки яростта, въпреки емоционалната приповдигнатост, авторите успяват да овладеят словопотока и не му позволяват да излезе извън рамките на чистата литература – нещо толкова изкушаващо за съвременните писатели.

Разглеждайки няколко вида проблеми като по учебник - човек срещу (корпоративната) машина, човек срещу човека, човек срещу самия себе си, - авторите успяват да преплетат умело обстановката с героите, диалозите и мисловния поток с действията. Колкото и да задълбочават, респективно и усложняват конфликта, Христина и Димитър не позволяват на читателя да загуби интерес, въпреки няколкото абзаца, които ще му се наложи да препрочете, защото може и да не разбере цялостното му звучене „на един дъх”. За мен специално, това е положителната страна.

Един от недостатъците на романа е прекалено дългото впускане в детайли, водещо до конкретни заключения. По този начин един от двамата автори е нарушил основно правило на белетристиката – „Не разказвай, а показвай!” Имайки предвид, че романът е разгърнат и наслагва пластове, между които читателят може да наднича и спокойно да прави съответните изводи, изведнъж остава разочарован от факта, че това е вече свършено от авторите. Ето и пример:

„Залагаха живот! И за да са сигурни, че няма да ги предадат, им трябваше еквивалентна гаранция. Парите и имотите не са достатъчни за целта. С възможностите си те бяха в състояние да си доставят безнаказано много повече от мекеретата в банката. Достъпът до вътрешна банкова информация можеше де ги направи богати за минути. Тоест те се богати, реши тя.”

В този откъс последните две изречения са излишни. Извадено от контекста на романа може би не, но в цялостната му композиция, те се подразбират. Да, знам, че рискувам да ми бъде казано нещо за консуматорския привкус на обществото, но нека запазим онази тръпка на ревностния читател – тръпката да търси и намира отговорите сам, без присъствието на автора. Другите малки неточности ще запазя за себе си, защото те зависят само от моята нагласа, която не е обективен критерий.

Ако зависеше от мен, бих препоръчала „Ярост” на всеки, който иска да погледне на света от различна спрямо рекламите и другите средства за „зомбиране” на съзнание гледна точка. И то, ако е склонен да прости някои малки недоразумения, които неминуемо се допускат при писане от един автор, а какво останало от двама. Колкото и добре да се познават.