вторник, 13 август 2013 г.

„Обикновени убийства”, Георги Милев



Издателство „Пергамент прес”
Година – 2011

можете да прочетете
и тук


Божидар Пангелов е човекът, на когото трябва да благодаря за познанството ми с Георги Милев. Защото да познавате такъв човек е богатство. Не мога да кажа, че сме приятели, в онзи тесен смисъл на думата – двама души, които знаят всичко за себе си и споделят отрязъци от живота си. Вижте, отрязъци от творчеството си, със сигурност. И последният такъв „отрзък” е сборникът му разкази „Обикновени убийства”, чийто редактор е Ина Иванова, коректор – Филипа Колева, а художник на корицата – Роси Калудова. Екип, който заслужава аплодисменти, защото под непретенциозната на пръв поглед книга, но достатъчно професионално изпипана, за да Ви накара да спрете погледа си на нея, без да се разсейвате, ще намерите разкази, които ще Ви змаислят, усмихнат, натъжат или ще предизвикат какви ли не емоции, но няма да Ви оставят безразлични.

Накратко, това са историите на Главен инспектор от отдел „Убийства”, който пази перфектния баланс, контрирайки, „Баба ти е главен инспектор”, но няма да Ви позволи да фамилиарничите на „ти”. Истории на най-заплетените случаи до пенсионирането му, които разрешава заедно с помощника си - Младши. Позната схема, нали? „Старата школа” си казва думата и сама по себе си е гаранция за качествено криминале. Може би точно тук е редно да се запитате – ами какво толкова, не се ли начетохме на такива разкази? Сигурно сте. И аз съм. И то не само на чуждестранни, но и на български автори. Истината е, че от съвременните ни писатели криминалисти, освен Андрея Илиев, само Георги Милев успява да постигне класа и същевременно да бъде оригинален, без да оригиналничи.

Наред със заявките за своята „гениалност”, героят на Георги Милев не се срамува и от недостатъците си, а с фин усет за самоирония, ги признава. „Главен инспектор от отдел „Убийства”, разгръща своя автопортрет съвсем ненатрапчиво. Запален риболовец, той има и леки залитания към поезия, но извинен да бъде – познава поети-философи. Това, с нужното намигане и съвсем не подценявайки таланта на приятелите си. С всеки следващ случай, който освен обичайните час-час и половина, му е отнел повече от времето, писателят разкрива една миниреалност, за която уверява читателите си, че е измислена и от там идвали всички несъответствия. Защо ли тогава е толкова позната? Е, отговорът на този въпрос оставям на всеки от Вас, който тепърва ще чете разказите му. Разкази, които без значение колко са дълги (книгата предлага богато разнообразие като се започне от кратък разказ и се стигне до новела), няма да Ви позволят да затворите току така кориците и да си мислите за всичко друго, но не и за конкретния случай от богатата биография на този необикновено обикновен мъж. Каквито са и самите разкази. За кого говоря – за автора или за героя? Е, това е също отговор, който ще оставя на Вас.