„Помощ, простете” - Фредерик Бегбеде

Издателство „Колибри”

Година – 2013

Преводач – Георги Ангелов

можете да прочетете

и тук

За хората, които ме познават, не е тайна, че харесвах Бегбеде и дори бях писала за него. Можете да си припомните ревютата ми в „Книгите”  и в „Българска художествена литература”. До тук добре – обичам експериментите, обичам интелигентния цинизъм и нормално бе да харесам французина. Въпреки разочарованието ми при срещата с него в София през 2010 г. – закъсня достатъчно, за да откаже всеки уважаващ себе си човек да го чака, - определено се зарадвах за това, че „Колибри” са издали и „Помощ, простете!” – книга, написана през 2007 г. Още повече, че художественото изпълнение на корицата, дело на Стефан Касъров и приятният (най-вече и лесен за носене в дамска чанта) формат на книгата допринесоха за естетичното внушение – прочети я! Грешката ми бе, че подходих към нея с очаквания, а както всички знаем, това не е препоръчително.

Накратко, това е изповедта на един „ловец на модели” не само пред руски отец в църквата „Христос спасител”, но и изповедта на един отказал се от живота и отчаян от любовта застаряващ (как пък го измисли само на 40 години) мъж пред целия свят. Изповед, която ще се изкриви до толкова, че ще доведе до един от най-големите атентати в историята на Москва след 2002 г.

Героят на Бегбеде Октав е представен чудесно – с неговите изповеди, с неговите размисли насаме и най-вече, с неговите действия. За да завърши портрета му, авторът използва и показанията на хора, били в обкръжението му. Както се казва в такива случаи, „с един куршум, два заека” – допълва представата ни за Октав и ни помага да осъзнаем обстановката, в която се намира. Въпреки че не знам френски, мога да отчета изключително добрата работа на преводача Георги Ангелов. Метафори, сравнения и други интересни, но капризни изразни средства са пресъздадени така, сякаш са писани на български в оригинал. Също така, текстът е с чудесен ритъм – може би, най-трудната част при тази нелека задача за прехвърляне на художествена литература от един език на друг.

Хареса ми и структурата на романа. Разделен е на четири части, всяка посветена на един сезон. Добре аргументиран избор, като се има предвид символиката на сезоните, която всички Вие познавате.

До тук обаче с позитивите. За мен точно този роман е разочарование. Очаквах нещо ново и различно от Бегбеде, защото бях убедена, че той е автор, който може да погледне на живота от различни гледни точки. Въпреки съвсем новата обстановка – за кого ли живял от по-добрата страна на Стената, това не е нещо съвсем ново и непознато, - различната професия на главния герой и много по-смелите, та макар и да не са довели до нещо позитивно, действия, Бегбеде си остава същият. Един разочарован от средата изключителен професионалист, страдащ от невъзможност да се справи с личния си живот, който съсипва сам, но обвинява другите за това. Един несретник, който непрекъснато търси причина за неуспехите си у другите, само защото избира блясъка пред възможността за развитие. Очаквах наистина сериозен „шамар” срещу различни институции и социални прослойки, но не открих нищо ново. Или поне не за нас, които сме по-близо до Москва и не са ни чужди превъплъщенията ѝ.