понеделник, 7 октомври 2013 г.

„Ясновидката” – Нели Цветкова

Издателство: Фондация „Буквите”
Година – 2013


Когато Нели, с която се познаваме само онлайн, но вече неведнъж сме обменяли мисли, ме помоли да напиша ревю за книгата ѝ, за първи път изпитах колебание за това дали ще се справя. Опитах се да изчистя всички лични пристрастия – за запознатите с творчеството ми не е тайна, че аз също писах на тази тема в „Ана”, една от мистичните новели в сборника „Пътуване”, излязъл от печат през 2012 г. След това вече се заех с прочита, който със сигурност не ме остави безразлична.

И така, сюжетът на новелата „Ясновидката”, съвсем накратко (и без спойлери) – млада жена, за която професията на преводач е повече от призвание, трябва да се раздели и с най-близкия си човек, и с общите им мечти. Смъртта или Онова Отвъд, за което все още не сме намерили точно определение, се съобразява с психическото ѝ състояние и я напътства в предопределената ѝ съдба – да се върне на Земята като ясновидка - в образа на Снежанка.

Често границата между двете състояния – на трезвия разум и на виденията отвъд него – е толкова тънка, че нищо чудно в един момент да не усетим как я преминаваме и да станем, меко казано, странни за околните. Но човекът е социално същество и именно в отношенията му със себеподобните може да разбере до колко чудатостите в него са за добро или за лошо.

Признавам си още нещо. Винаги съм се отнасяла по-скоро скептично към такива дарби. В моята новела героинята ги има, но те са следствие на научен експеримент, докато в новелата на Нели героинята Марга трябва да се справи с тях в чисто битов план, преодолявайки не само лични, но и личностни проблеми. Аз по-скоро съм в образа на антагониста лекар от санаториума, който върви срещу такива възможности. За щастие, за разлика от него, не съм лично засегната. И все пак, винаги ми се е искало всичко това да има научна обосновка. А ето, че четейки новелата, дори усетих емпатия към Марга. Сякаш разбирах болката и невъзможността ѝ да се справи, въпреки помощта от някакъв паралелен свят. Тогава се замислих дали самата авторка не е имала такава среща – тя самата или посредством някой неин близък. Не защото си падам по евтини сензации, а защото струва ми се, само лично преживяване може да бъде описано толкова искрено и толкова докосващо дори скептичния читател. Позволих си да ѝ задам този въпрос и отговорът ѝ не ме изненада, защото се убедих в способностите ѝ: „Всичко е плод на умение да се поставям на мястото на другите и на логично разсъждение какво би било, ако...”

Радвам се на факта, че авторката не се е отплеснала в излишно славословие на придобитата дарба и съвсем простичко, по човешки, изследва болката на героинята си. Някак като награда, ѝ дава възможността да свърже двете си (вече законни) професии и да стигне до международна изява. Как? По единствения възможен начин – със силата на словото.

Друг факт, който определено ме зарадва, това е способността на авторката да изгради съвсем реална обстановка – с приятели, врагове и отчайващи самота и тишина, която да придаде на историята ѝ съвсем реални измерения и да подпомогне читателя в ориентирането си в тази среда. Нели не раздава присъди, а и не рисува черно-бяло. Всички нюанси на цветовата палитра преливат смело в стройния ритъм на произведението ѝ. Такъв, какъвто е и животът, ако не му се мръщим много-много.


Не е за пренебрегване и лекото, ненатрапчиво чувство за хумор, с което Нели представя някои от ситуациите в живота на героинята си. Въпреки че на места прераства в ирония, този хумор не цели осмиване, а още по-малко подигравка с описанията. Едва ли има човек, който да не е срещал живота си такива хора, които нахлуват със силата на торнадо и заемат позиция на център на Вселената с претенции, че всички са им задължени. Те предизвикват поне усмивка, а Нели е успяла да свали маските им и да ги представи във възможно най-реалистична светлина.

Недостатъкът на „Ясновидката” е в прекалено бързото препускане през събитията. Ако Нели е имала търпението или времето (не знам каква е причината), да отдели още няколко абзаца за всеки времеви отрязък и респективно – за всеки герой, със сигурност би получил прекрасен роман. Аз съм убедена, че авторката има сили за него и следващото ѝ произведение ще бъде по-обемно, но не и излишно многословно. Защото още едно от предимствата на Нели Цветкова е, че тя познава силата на думите и не злоупотребява с нея.