четвъртък, 3 октомври 2013 г.

„Разкази с неочакван край” – Роалд Дал



Издателство „БрайтСтар”
Преводачи – „колектив на БрайтСтар”
Година – 1993

можете да прочетете
и тук

Първата ми среща с уелсеца от норвежки произход Роалд Дал беше посредством прочита ми на „Матилда” – едно от прекрасните му произведения за деца. Другите му творби, с които става известен са разказите с неочакван край, намерили много комбинации от всевъзможни, а на места дори невъзможни издателства. Да, невъзможни  -  книгата на „БрайтСтар” става невъзможна за четене на места, а коректори въобще са липсвали. Дори на втора  страница са сгрешили името на собственото си издателство и са написали „БройтСтар”. Те се представят като „колектив”, затова и използвам множествено число. Да не говорим за недоразумения като липсващи букви, липса на препинателни знаци (за кой ли път ще си спомним как една запетайка коренно променя дори и съдбата на хората), а и небезизвестния проблем за пълния член. На места имах усещането, че чета писание на третокласник. А Роалд Дал има какво да даде и за щастие, намерих онлайн разказите на английски, та не си развалих окончателно усещането за удоволствие. След този откровен „хейт”, както е прието да се казва вече, ще премина към творбите на автора, защото си заслужава да бъдат прочетени.

Преди всичко, интересни са темите, които Дал засяга: възмездие за наранена гордост („Убийството на Патрик Мелани”); връщане на инвестициите от младостта („Една човешка кожа”); последствията от нахлуването в лична територия („Мостът”); невярност и наказание („Шия”); болката и високите душевни вибрации, нужни за долавянето ѝ („Машина за звуци”); доколко склонен е човек да приеме помощ пред лицето на смъртта („Отрова”); недоверчивостта и краткостта на илюзиите за самозванците („Познавачът на отбрани вина”); прекрачване границите между фантазии и реалност („Фантазия”); смяната на местата между притежатели и притежания или колко далеч може да стигне пристрастието („Хазарт”);  до колко добър е добрият късмет („Съдържателката на пансиона”); какво се случва когато съзнанието бъде запазено след смъртта („Уилям и Мери”); докъде могат да доведат погрешните асоциации („Скачащият Фоксли”); теми, подсказани още със заглавията „Творецът с изкуствен мозък” и NUNC DIMITTIS (евангелското „Сега ти отпускаш”, пречупено през чисто личностен проблем).

Прави впечатление, че в повечето разкази преходът от въведението към завръзката на историята се осъществява посредством крачки или автомобилни гуми по „настлана с чакъл пътека”. Предполагам, не един от Вас е имал възможност да походи по такава настилка и си спомняте хрущящия звук под краката. Аз невъеднъж съм намирала нещо зловещо в него, но Роалд Дал успява да се възползва от това усещане и да намери точното му приложение в разказите си.

Друг интересен похват е протичането на два паралелни кадъра, без значение къде във времето са позиционирани те (и двата в настоящето или единят в миналото и другият в настоящето). Създавайки илюзията за абсолютна несвързаност между тях, авторът стеснява разстоянието помежду им и стига до развръзката. Тя, ако трябва да бъда откровена, не винаги е съвсем неочаквана от литературна гледна точка, но ако смените нагласата си, ще си признаете, че пренесена в реалността, не е съвсем типична, ежедневна история и наистина е неочаквана, та дори и да не свършва при самия си край.

Героите на Дал са със странни физически характеристики, които придобиват реални измерения едва на втората или третата страница от разказа, но са точно такива, каквито ежедневните им навици и реакции на обикновени ситуации са Ви подготвили. За всеки читател е ясно, че този герой може да изглежда точно така и по никакъв друг начин. Джудже, дребен на ръст мъж, хилав учен, жена с прозразчно бяла кожа, хлапе със златисти кичури, те крият своята тайна, която съвсем неочаквано променя не само техния, но и живота на обкръжението им.

Предвидими или не, историите в този сборник със сигурност ще накарат читателите, които още не ги познават, да сменят отношението си по много въпроси, които до момента са избягвали като незначителни или безинтересни. Защото както добре знаете, всичко е в главите ни – включително и това как протича животът ни.