„Човешкият фактор” – Греъм Грийн

Издателство „Партиздат”

Година – 1989

Преводач – Георги Даскалов

можете да прочетете

и тук

Както и да погледнем, Греъм Грийн (1904 – 1991 г.) е бил интересна личност – писател, драматург, критик. Като прибавите и пикантерията за не една или две любовни авантюри, които винаги са били добра храна за жълтата преса още от миналия век, имало е защо да се шуми около него. Аз обаче бих предпочела да опозная творчеството му по-добре (до момента съм чела „Третият”, „Падналият идол” и „Доктор Фишер и бомбената вечеря”, но ревютата за тях са в едни тетрадки, които може да сканирам някой ден) и днес ще Ви разкажа за романа му „Човешкият фактор”, написан през 1973 г.

Черпейки вдъхновения от собствения си опит в разузнавателните служби, Грийн поднася една история на тайната служба MI6 , в която работят двама агенти и началникът им. Единият, Касъл, е мъж в предпенсионна възраст, който води почти идиличен живот с чернокожата си съпруга и сина ѝ, когото обича като свой. Колегата му Дейвис е бохем, предизвикал подозренията на големите шефове, които трябва да разследват евентуален двоен агент, а и да се отърват от него.  В своята автобиография Ways of Escape Грийн споделя, че с тази книга е целял да „напише роман за шпионажа, освободен от конвенционалното насилие” и допълва: „Исках да представя Службата неромантично, като начин на живот – мъже, които ходят ежедневно на работа, за да припечелят за пенсиите си.” Всъщност, и „Човешкият фактор” в по-голямата си част е автобиографичен, предвид това, че писателят скицира своя личен опит в МI6.  

Красиво, почти романтично е магазинчето за книги на Халидей – един вид лирическо отклонение, представящо връзката читател-писател, с което Грийн за малко да ни заблуди, че всичко това е човешката страна, човешкият фактор в цялата порочна система на „херметизирани кутийки”, в каквито секретните служби са превърнали своите служители. Поне докато не разберем защо Касъл заменя „Клариса” с „Война и мир”. От тези лирически, най-вече на пръв прочит, отклонения е и цитат, който не беше достатъчен на приятелите ми от „Фейсбук” да познаят коя книга чета. Цитат, който мисля заслужава внимание извън всякакви свръхсекретни служби:

"Спомням си как през 1940 година хората се редяха на опашка за новата книга от "Световна класика". Днес великите писатели се търсят малко. Старите остаряват, а младите... е, те, изглежда, остават дълго време млади..."

Преходът между идилични сцени като тези в книжарницата и пикниците на семейството на Касъл сред природата и напрежението в романа също може да бъде описано най-добре с цитати: „Бе научил през последната си година в Южна Африка отколешния урок, че страхът и любовта са неделими”... „също тъй неделими са страхът и омразата.” А малко по-натам: „...защото страхът унижава.” Така, между любов, омраза, страх и унижение, стигаме до развръзката на историята, която е много впечатляваща и от чисто литературна гледна точка.

Преди всичко сравненията – моите любимо-омразни сравнения. Напоследък имам късмет да попадам на все по-добри примери за това най-капризно изразно средство. Ето, че и Греъм Грийн (да не пропусна да кажа, че е чудесно преведен) ме изненадва със следното: „Със самотата манията му за чистота растеше като брадата на мъртвец.”

Описанията на природни картини не са в изобилие, но дори и малкото места, където ги срещаме впечатляват с изключително опоетизиране. „...следобедното слънце се спусна ниско над храсталаците прещип и вятърът се усили. Във въздуха се носеха медни листа, които капеха по миналогодишните жълъди.”

Съвършено овладян е и методът на ретроспекция, при който Грийн сравнява едно очакване с друго – усещания, съвсем не подвластни на разказвача, а на художника, уловил всяка една мимика и запечатал я там, за да не се забравя.

Някои констатации, колкото и да не са препоръчителни за белетристите, напомнят прости истини: „Той изпитваше известно неудобство от богатството и лошия вкус.” Не е и нужно да се казва повече. Всеки естет, поне веднъж в живота си, е изпитвал това неудобство.

Естествено, не можете да очаквате „Човешкият фактор” да разкрие тайните на секретните служби. Най-малкото, авторът не би доживял до тази завидна възраст. Всъщност, обичате ли фъстъци? Като прочетете книгата ще разберете защо Ви питам.