понеделник, 18 ноември 2013 г.

„Зловещият заговор” 1§2 – Джон Гордън Дейвис



Издателство – „Компас”
Преводачи – Елена и Антон Калеови
Година – 1996

ожете да прочетете
и тук

Биографична бележка от сайта на автора (в мой превод, със съкращения):
Джон Гордън Дейвис е роден в Южна Родезия, сега Зимбабве и е учил в Южна Африка. Защитава бакалавърска степен „Политически науки”, заплащайки престоя в университета, с работа като матрос в Британски търговски кораби и холандска китоловна флотилия в Антарктика. Защитава и бакалавърска степен със специалност „Право”, докато служи като съдийски чиновник в Родезия.
Става професионален писател след като първата му книга Hold My Hand I’m Dying се превръща в бестселър
Като ветеран мореплавател, той и съпругата му, австралийката Розмари, са плавали по цял свят. Вече пенсионери, те разделят времето си между тяхната малка ферма в южна Испания и пътешествията.

Книгата му „Зловещият заговор” е публикувана за първи път през 1988 г. Специално в българското издание не ми допада разделянето ѝ на две части – очевидно, за да получат по-добра цена, но това са дребни неща. Корицата е направо отблъскваща, обаче каквото и да говорим, една книга е важна като съдържание и добрата новина е, че вече много издателства подобриха качеството в това отношение.

И така, съдържанието. Като начало, си припомняме убийството на папа Йоан Павел Пръви, покушението над Папа Йоан Павел Втори (болезнено за нас, българите), запален кораб на Фолкландските острови, мнимото самоубийство на „божия банкер”, мним труп на борда на самолет, който ще откара останките на американски войници, убити при нападението на Гренада. Истински ад в рамките на четири години (1978-1982).

За да бъде драматизмът пълен, тези истории се преплитат с една невъзможна любов, която става още по-отчаяна при убийството на съперника на главния герой Джек Морган, с псевдоним Джек и съпруг на любимата му Ана Хапсбърг - Макс Хапсбърг. Може би подобен сюжет би бил скучно романтичен, ако мъртвият не беше масон, с особено солидни връзки, отнесъл в гроба тайна, която е връзката между щрихираните в началото на книгата трагедии и обявеното извънредно положение в Гренада. Единствената запозната с тайната е вдовицата му, чието спасение е в ръцете на Джек. Руснаци, американци и британци се опитват да се домогнат до нея. Самият Джек е нает от британските военноморски сили, за да откопчи зловещата тайна. Борба между морален дълг и лични пристрастия; лични разочарования и единствена цел в живота.

Признавам си, че поразглезена от автори като Томас Харис и неговата „Черна неделя”, за която писах тук, не съм впечатлена от стила на господин Дейвис, но от друга страна, ако четем само най-добрите, не рискуваме ли да пропуснем нови гледни точки, нови начини да преразгледаме историята? Писателят има една основна мисия и тя не е толкова да информира, а да предложи разнополюсност на размислите.

Краят на историята съвсем не е хепи, с което се подсилва реалистичността дори на добавената художествена измислица. Съгласете се, че не всеки го може.

Струва ми се, че искам да прочета още книги от  Джон Гордън Дейвис . Въпреки или точно защото познавам творчеството и на други автори на политически трилъри.