„Черна неделя” – Томас Харис

Издателство – „Колибри”

Преводач – Савина Манолова

Година – 1993 (как да не се усмихнете на цена 28 лева – особено от времето, когато тези пари не означаваха нищо)

можете да прочетете

и тук

Едва ли има четящ човек, на когото името Томас Харис, а още по-малко на известния от четирите му книги герой, канибалът Ханибал Лектър, да не говори нищо. Този път се срещаме със съвсем друг типаж - този от първия роман на писателя, Майкъл Ландър. Всъщност, съвсем различен ли казах? Не, различен е в поведението си, но не и в своята същност. И той е психопат, който е специализиран до съвършенство в областта си. И той, подобно на познатия ни злодей, има точно определена цел, от която не се отклонява. И до него има красива жена – не каква да е, а от подразделението на палестинската „Алфатах”,  „Черният септември”. И срещу него се изправят световни сили като ФБР и МОСАД.

Казвам Ви всичко това и същевременно съм готова да заложа всичко, че не познавате такъв герой. Много автори са били изкушени от това да пресъздадат на страниците на книгите си подготовката и последиците на реален или измислен атентат, немалко от тях и са го правили. Не са много обаче тези, които развиват паралелно няколко сюжетни линии и с лекота ще стигнат до развръзката, която е взривоопасна – и в буквален, и в преносен смисъл.

Какво прави Томас Харис толкова интересен за четене? Толкова интересен, че дори историята на един атентат да не е Ваш тип литература, да не Ви се иска да оставяте книгата и заедно с палестинката Далия Айад да навлизате все по-навътре и по-навътре в болния, но същевременно и гениален мозък на Майкъл Ландър. За мен (естествено, че за кого друг), това е способността му да потърси и заедно с читателя си да стигне до първоизточника за това поведение. Така ще се запознаете и с хлапето Майкъл, което макар и нелишено от родителска любов, е изолирано от съучениците си; с младежа Майкъл, който макар и нелишен от възможност да израстне в кариерата си, среща немалко спънки; с мъжа Майкъл, който макар и нелишен от свое собствено семейство, бива отхвърлен без да осъзнае собствените си емоционални пристъпи. И още, и още от всичко онова, което го превръща в един от най-опасните мъже на света. И то тихичко, без да вдига шум около себе си и без да печели дивиденти от загубите си. Колкото по-навътре в историята навлизате, толкова повече се убеждавате, че психопатите не се раждат такива. Те са създадени – от неразбирането и най-вече нежеланието за разбиране от всички онези, които нахлуват в живота му, забравяйки, че това не е тяхна територия. В никакъв случай авторът не цели да събуди у читателя си съпричастност към съдбата на героя. Напротив, по-скоро го кара да се замисли. Ретроспекциите в романа са с една единствена цел и тя се препокрива с основния закон на белетристиката – да се покаже, а не да се разкаже. Сигурно и затова книгите на Томас Харис биват филмирани и то съвсем успешно.

Докъде ще доведе планът на Майкъл за масовото убийство? Предотвратим ли е един атентат или в най-добрия случай може да се избере между две злини по-малката? Като започнете от тези въпроси и стигнете до далеч по-дребни, свързани с човешките взаимоотношения, едва и ще приключите четенето с категорични отговори, но със сигурност ще бъдете част от тази история. А и ще харесате Томас Харис още повече. Не защото Майкъл е по-добрият му герой от Ханибал, а защото ще се убедите в майсторството му на разказвач, което е факт още от първия му роман, а именно – „Черна неделя”.

Може и малко да Ви отегча, но ще си позволя няколко думи от личната ми история. Имах тази книга и тя ми беше открадната още преди да я прочета. Нищо, това е добър урок за организиращите купони – внимавайте кого каните и колко близко до  най-ценното в дома си (у нас това са книгите) го допускате. А ако искате да прочетете нещо, няма да има какво да Ви спре.

Хубаво ревю на книгата можете да прочете на страниците на “The Dark Corner”- от Бранимир Събев.