„Опитомяване на Дявола” – Светлана Йонкова

Издателство – „Буквите”

Година – 2010

можете да прочетете

и тук

Светлана Йонкова винаги ме е впечатлявала с уважението, което демонстрира към думите без значение дали чета нейно стихотворение, белетристично произведение или слушам нейна бардовска песен. Тъй като се познаваме, знам и вярвам, че тя работи върху всяка дума. А дисциплинираността й е достойна за уважение. Самият факт, че романът, който Ви представям е писан преди 20 години и Светлана не е намерила за нужно само да го редактира, а го е пренаписала, говори сам за себе си.  А ако има нещо, в което съм абсолютно сигурна, то е, че авторката е в състояние по ненатрапчив начин да даде живот и на най-бездушното обкръжение.

Романът й „Опитомяване на дявола” е още едно доказателство. Дори Смъртта оживява, колкото и оксиморонно да Ви звучи на пръв прочит. Още в самото начало прави впечатление следното описание:

"Смъртта има невероятно чувство за хумор. Тя е загадъчна дама с магнетични очи, в които като в езеро се оглежда Животът."

Разглеждайки три поколения в едно семейство, авторката не само води читателя си към първопричината на всичките им проблеми – и в личен, и в социален план. Тя ни напомня, че малцина са хората, които се стремят към търсенето на тези първопричини, но също така ни дава ключа и свободата как да го използваме.

Метафорични (Близначката и Дявола), обобщени (Майора и съпругата му) или съвсем индивидуални (София, Руми, Стефан), представители на различни прослойки от най-простодушните (баба Сабри и осиновителя на Майора) до високообразовани, отдадени на науката (Ива), всички герои в романа заемат полагащото им се място в объркания пъзел, който наричаме Живот.

Въпреки преките послания като тези: „Най-голямата сила е любовта” и „Гневът не е израз на любов, а на безсилие”, романът не звучи менторски. Героите му трудно подлежат на моделиране и всеки следва своя модел на поведение. И Светлана Йонкова им дава това право като оставя Животът и Смъртта да отсъдят последни кой е бил прав и кой е грешал.

Нито един от образите не е черно-бял. Авторката намира мотивация за съществуването на полюсно противоположни спрямо произхода и положението си в обществото хора. И защитава това тяхно съществуване. Интересни са авторовите гледни точки по различни философски проблеми. Като конфликта „Религия срещу наука”. Тук няма да срещнете клишето на тази борба. Светлана Йонкова стига много по-далеч, напомняйки ни: „Нито една религия не е донесла спасение на някого.” Въпрос на самоосъзнаване.

Авторката разглежда и проблемите на невежеството, страданието, съвършенството, гениалността, чувството за вина и желанието за живот. Смесвайки по интересен начин тези проблеми и характерите на героите, които поставя в трудни, а понякога дори невъзможни за разрешаване ситуации, авторката дава възможност на читателя да намери изход от тях. Точно както героинята й София призовава учениците си да се поставят на мястото на Ботев, тя макар и ненатрапчиво, подканя читателя си да заеме мястото на някой от героите.

Защото това е Животът. И Вашият, и моят и на всеки друг. Неминуемо ще преоткриете и себе си, докато четете. А къде е спасението, дори и да го знаем, ще разберете когато дочетете романа. Не е нужно да се съгласите с всеки написан ред, но той няма да Ви остави безразлични.