"Дом за светли души" - Любомир Николов

Издателство „ПАН-ВТ”

Година – 2013 

можете да прочетете

и тук

Любомир Николов – познавам трима творци с това име и честно да си призная, винаги когато го прочета, си задавам въпроса „Кой от тях?” Ето защо, псевдонимите ориентират по-лесно. Днес ще говоря за lubara – човекът, който през 2009 г. ме предизвика да напиша ето това представяне-ревю тук. Единствено с lubara имах честта да си стиснем ръцете и от тогава помежду ни се изгради приятелство, което пожелавам на всеки – ненатрапчиво, но с мисълта, че този човек (приятелят) го има и винаги можете да се връщате към него. Харесвам контакта „очи-в-очи”, но двойно повече харесвам момента, в който някой разкрива себе си именно с творчеството си.

И така, четири години след „Лодки през зимата”, излиза книгата на lubara „Дом за светли души”. Доста поетично, не мислите ли? А защо не? – иска ми се да Ви попитам. Нима белетристът не владее мелодията на речта? Нима ритъмът на една белетристична творба е по-малка отговорност от този на поезията? Нежно изпeти думи. Така бих определила този ритъм. И ако ще търсите причината в някакъв свръхталант или свръхнамеса (не, не, нека бъдем сериозни, както и разказите го предполагат), няма да бъдете на прав път. Истината е, че тази песенност може да се постигне само с искреност. Искреността в прозата на Любо е водеща. Всъщност, и в отношенията му с хората. Сигурно и поради тази причина сме толкова добри приятели. Е, сигурно някои биха определили това безценно качество като наивитет, но lubara казва смело: „Наивник, наивник си бях тогава. Сега не съм по-различен.” За щастие, бих добавила.

Разказите – някои от тях вече познати, други съвсем нови – са разделени в две части. „Шантави истории” и „Кратки разкази”. Книгата представлява стройна композиция от истории и дори серии от истории с един и същи герой (Хари, господин Цигулков).

С „Шантави истории” Любо ни връща към своята младост. В младежките щуротии, в пътуванията, решени спонтанно, в срещите с особени, нетипични образи, писателят събира цялата носталгия по онова отминало време. Но в тази носталгия няма сълзливост или напразно ридание, а източна мъдрост – констатация, че това време го е имало и част от него неминуемо ни е направило такива, каквито сме. Със сигурност всеки от нас има какво да разкаже за ученическите си години, но едно е да си подхвърляме весели реплики, увесили нос над чашките, съвсем друго, да намерим точния подход и най-вече, точните думи, за да го направим. Затова са ни нужни и книгите. Любо дава своите препратки директно, без заобиколки. Така можем да се докоснем до неговите източници на вдъхновение – Дебелянов (въпреки че, както споделя, родът му е по-близо до Яворовия), Селинджър, Бредбъри, Голдмън... (другите ще ги откриете Вие, след като прочетете).

След тази разходка, с „Кратки разкази”, Любо ни връща обратно към реалността. Онази реалност, която сами създаваме и в която дори и кафето с изтекъл срок на годност може да добие изключително силен аромат. Не защото не се разваля, а защото ние не сме позволили това да се случи. Разбира се, писателят не идеализира тази реалност. Той открива в нея и пошлото, и грозното, но му придава цвят, отново за да се замислим кой ни е „докарал до тук”, както е прието да се казва. Защото колкото повече търсим причините извън себе си. А това, че някои от тях могат да Ви разплачат, а други да Ви разсмеят съвсем искрено е само част от проявения култивиран талант на автора.

Накрая, но не на последно място, Любомир Николов – lubara в качеството си на главен виновник и аз, в качеството си на избраната от него водеща, Ви каним на 29.11.2013 г., от  18.30 ч. в „Дом за птици” – София, улица "Професор Асен Златаров" (между улиците "Велико Търново" и "Оборище"). Тогава ще се състои софийската премиера на новата му книга. Броени дни след тази във Велико Търново, на 13.11.2013 г. 18.30 часа. Книжарница "Свети Мина" , между Проектантската и Полицията.

Благодаря ти за доверието, Любо!