Издателство (Publishing House) “Gaiana book&art studio”
Година -2013 г
Двуезични – и книгата,
и ревюто
Bilingual – both the book and the review
The English text is after the Bulgarian one
Много уважавам
хората със стил и класа, а както корицата, така и изпълнението, че и личният
печат на Лейди Пол говорят точно за тези вече рядко срещани качества. Както не
веднъж съм споделяла мнението си, за добро или за лошо, книгата е търговски
продукт и всеки един детайл по нея е хубаво да бъде изпипан максимално добре.
Каквото и да си говорим обаче, най-важното си остава
съдържанието. В седемте приказки на Лейди Пол ще срещнете образите на
свръх-човеци, елфи, рицари, русалки, жени воини. Те навлизат в непознати гори и
стигат дори до кръстопътя на света, „там, където се събират всички пътища”. И
се променят. Това тяхно преобразяване не винаги е катарзис, но дава насока за
различни размисли. Със сигурност, героите създават истории – далечни по време,
но толкова близки като звучене.
Разказваческите умения на Лейди Пол се изявяват най-ясно в
тънкия усет към детайла, от който може да извлече максималното, за да придаде
на историите невероятен ритъм, за да Ви понесе към развръзката толкова леко, че
можете неволно да възкликнете докато четете. Особено забавно е, ако правите
това в превозно средство – разбира се, неуправлявано от Вас самите.
В тези омагьосващи приказки ще усетите ново звучене на стари мъдрости. Такива като „Апетитът идва с битките”, „Да живеем така,
сякаш умираме”, „Легендарните воини не спят, а бдят над съня на хората.” Напомнят ни се простички истини, че ще
получим това, което сме дали. Никога не бихте се досетили, че снегът е всъщност
сълзи на русалки, скърбящи по изгубената си сестра. Библейските размисли за
изпитанията са прехвърлени върху морето и неговия дракон.
Издържани по всички правила за детска приказка (най-вече в
частта с поуката), фентъзи приказките на Лейди Пол са повече необходими – както
за родители, така и за деца. Може и да са страховити или твърде тъжни, но никой
няма право да заблуждава подрастващите, че животът е захаросан и в него има
само красота. Колко ли скучен би бил без непрестанния си ритъм – добро-зло,
красиво-грозно? За щастие, разказвачката се дистанцира от разграничаване на
тези категории и ги вплита умело в своите увлекателни приказки. Струва ми се,
че ще намеря още красота в тях при повторния им прочит. Защото така пишат
добрите разказвачи – разкривайки на пластове своите закодирани, но ненатрапчиви
послания.
***
I respect
people with their own style and high standing and the cover of the book as well
as its realization and the personal stamp of Lady Pol speak just about this
already rarely met virtue. As I have shared my opinion not once - for good or
ill, the book is a trade product and every single detail of it should be made a
thorough job of to the maximum.
Whatever we
speak about however, the most important thing is the contest. You will meet
super people, elves, knights, mermaids, women warriors. They enter unknown
woods and reach even the crossroad of the world “where all the roads get
together”. And they change. Their transformation is not always a catharsis but
it directs the readers to different reflections. For sure the characters create
stories – distant in time but so close as sounding.
The
narrative skills of Lady Pol show themselves the most clearly in the refine
sense of the detail which she is able to extract the best in order to lend the
stories and incredible rhythm to which leads us so easily to the denouement
that you may exclaim while reading. It is especially funny if you do that on a
vehicle – of course, not driven by yourselves.
In these
enchanting fairy-tales you will feel a new sounding of old wisdoms. Such as
“the appetite comes with the battles”, “May we live as if we are dying”, “The
legendary warriors do not sleep, they watch over the people’s sleep.” They
remember to us simple truths that we will get what we give. You will never
guess that the snow is in fact tears of mermaids sorrowful for their lost
sister. The biblical thoughts about the trials pass on the sea and its dragon.
Up to the
standard for a child’s fairy-tale (mostly in the part with the moral), Lady
Pol’s fantasy fairy-tales are more than needed – for parents as well as for
children. They may be creepy or too sad but who has the right to mislead the
growing ups that life is candied and there is only beauty in it? How boring it
would be without its endless rhythm – good-evil, beautiful-ugly. Luckily, the
narrator keeps a distance of such categories and implicates them masterfully in
these fascinating tales. It seems to me I will find more beauty into them when
I reread these stories. Because that is how the good narrators write –
revealing in layers their coded but unostentatious messages.
Няма коментари:
Публикуване на коментар