четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Асоциативни тристишия//Suggestive Tercets



„По следите на изгубеното време” от Марсел Пруст
 In Search of Lost Time by Marcel Proust

„Световна класика”
Година – 1975
Преводач – Лилия Сталева

"...въобразявайки си, че още държа книгата в ръце, посягах да я оставя и да духна свещта в съня си продължавах да разсъждавам върху току-що прочетеното, само че мислите ми взимаха малко странен обрат. Струваше ми се, че аз самият съм това, което се говори в книгата..."

„...I imagined, was still in my hands, and to blow out the light; I had been thinking all the time, while I was asleep, of what I had just been reading, but my thoughts had run into a channel of their own, until I myself seemed actually to have become the subject of my book...” (translator - C. K. Scott Moncrieff)

Едно пътуване на Пруст към времето и неговите лични спомени, което на места може и да е малко разточително, но в никакъв случай не и досадно. Постепенно тази сюжетна линия се слива с настоящето, за да се върне отново към миналото. Преплитането на тези пластове в на пръв прочит линейното им разположение е наистина интригуващо предвид трите основни теми в романа: време, спомени и намерено време. Мъчителното преминаване между сън и реалност само подсилва тези линии. Както казва преводачът на български, това в никакъв случай не е автобиографичен роман в чистия смисъл на думата. Но за Пруст той е „книгата на живота ми.” Ето няколко детайла, които ме впечатлиха и пресъздадох в тези тристишия.

A traveling of Proust to the time and his personal memories which at some places can be a bit lavish, but at any case not tedious. Step by step this plot line can merge into the present in order to get back to the past. Interweaving of these layers in the, at first reading, their linear situating is really intriguing having in mind the tree main topics in the novel: time, memories and the found time. The painful passing between a dream and a reality only exalts these lines. As the Bulgarian translator says, that is not a biographical novel in the pure sense of this word. But to Proust it is “the book of my life”. Here are some details which impressed me and I recreated in these tercets.
.
кошмар
в къдриците на момчето
старчески пръсти

a nightmare
in the boy’s curls
old man’s fingers
.
морска лястовица
свива гнездо под водата
зимна нощ

a sea swallow
builds a nest under the water
a winter night
.
индийски троскот
виолетов балдахин
в детска стая

an Indian coach-grass
a violet canopy
in child’s room
.
разходка
в прозореца на стаята му
залезът

a walk
in his room’s windows
the sunset
.
стъклопис
неясни видения
по стените

a stained glass
some vague phantoms
on the walls
.
бледо лице
над червена роба
нощна езда

a pale face
above a red house-coat
night riding
.
скучна вечер
рецитира стихове
наум

a boring evening
he recites poems
in his mind
.
самотна нощ
продължава да чете
насън

a lonely night
he keeps reading
in his dream
.
скрит в тъмното
по стълбите се промъкват
две свещи

hidden in the dark
squeezing through the steps
two candles
.
отражение
в цветен водовъртеж
глътка чай

a reflection
in a colorful maelstrom
a sip of tea
.
ранна пролет
в купата с вода
хартиени фигурки

an early spring
in the bowl of water
paper figurines
.
слана
улавя ухание
на топъл хляб

frost
he catches a scent
of fresh bread
 .

Няма коментари:

Публикуване на коментар