неделя, 5 юли 2015 г.

Още осем упражнения по творческо писане

(наточете творческите си инструменти)
част от 
снимка - мрежата



Упражнение 1: Чувство

Всичко, което касае творческото писане, е въображението. Въображението създава вдъхновение, което от своя страна, е детето на емоционалните чувства. И иронията на 21-ви век е, че ние сме твърде заети да усещаме. Да, дори най-изобретателните от нас. В блогосферата постоянно виждам дискусии (съвети и техники), които да подтикнат креативността и подобни. Тъжно, но докато прилагаме толкова много съвети, забравяме най-съществената съставка – Чувството!

Емоционалната свързаност със заобикалящата ни среда и това, което се случва с нея е афродизиакът, който подпалва горивото на писателя. За да предизвикаме вълни в застоялата локва на мисълта, трябва непрекъснато да хвърляме камъчета от усещания.

Упражнение 2: Наблюдаване

Да си спомним един стих от Уилям Дейвис

Нямаме време за блясъка на Красотата,
Да видим как танцуват ѝ краката.
Нямаме време та да отвори уста
И в очите ѝ да започне това

Наблюдаването е робинята на вдъхновението. Отново, ако наблюдавате с чувство, получавате достатъчно творчески вдъхновения, така че да ви стигнат за цял живот. Да наблюдавате с чувство е най-доброто упражнение по творческо писане, на което можете да се натъкнете. Ключът е да бъдете категорични, когато вземете химикалката. Колкото по-открити и оригинални по отношение на думите, които пишете, сте Вие, толкова повече ще спечелите по отношение на качеството и новаторството.

Дори най-краткото наблюдение, може да преобърне всичко; капка роса, скреж на перваза на прозореца, размахано ветрило, шумоленето на листата, мъглата, а списъкът е безкраен.

Урок 3: Установяване на връзка

За да пише креативно, човек се налага да да се гмурне изцяло в темата, което може да доведе до творчески подтик за развитие. Колкото по-свързан се чувства с определен предмет или сценарий, толкова по-малко загубен в думите се чувства. Вярвам, че търсенето на думи по време на творческия процес на писане е повече откритие, отколкото изобретение. Думите винаги са там, загнездили се дълбоко в подсъзнанието. Всичко, което трябва да направим, е да въведем правилния код, за да ги накараме да се раздвижат.

Урок 4: Медитиране

Йога никога няма да напусне лигата. Но медитацията не е просто дълбоко дишане, пози и баланс. Тя е свързване и изследване на нечия същност в дълбочина. Да пишем в стерилните домове на собствения си потенциал е по-добро от търсенето на съкровище. Медитирайте върху това докъде можете да се разпрострете и открийте заровените богатства. Кой знае, някои упражнения по творческо писане може да направят много за саморазвитието, също така.

Упражнение 5: Въображение

Творческото писане заема много от въображението и обаянието. Никой не знае кое кого предпазва. Да моделирате въображението с думи и изречения може да помогне много за писането на парчета, които после можете да съшито едно с друго. Творческото въображение също така подпомага разгоните тъмните облаци.

Упражнение 6: Отвличане

Има закон за авторското право за кражба на думи и идеи, но не и за отвличане на вдъхновението. Така че, чувствайте се свободни да отвлечете вдъхновение от вече създадени творби. Разказ или филм може да ви даде нови обрати или ново начало. Следващия път, докато четете роман или гледате филм, помислете и планирайте вашето собствено „следва продължение“.

Упражнение 7 - Измъкване

Бягството от действителността е най-добрият начин да затворите грубите реалности на света, без съмнение. Защо да не превърнем умствената диверсия в златен извор? Когато има толкова средства, от които да изберете, защо да не изберете единственото, което е най-ползотворно? Изкуството е детето на бедността, глада, бедата и конфискацията. Тъмните векове до Ренесанса, са утробата на най-почитаните произведения, създавани в която и да е област на изкуството.

Следващия път, когато се изправите пред метално изпитание, помислете за това да го раздробите на парчета.

Упражнение 8: Припомняне
Déjà vu’!

Понякога, за да накараме менталните пеперуди да се роят неконтролируемо, трябва да усетим този процес в миналото. Има толкова моменти в ежедневието, които носят някакъв непознат спомен. Да се уловят чувството и усещането, да се преведат с думи, няколко пощипвания тук и там, могат да доведат писателя до сътворяването на нещо съвсем ново.