Втори поправителен

 19 юли. Горещо е. Къде би могло да бъде по-хладно, отколкото в планината. И понеже ни е толкова близко, не си заслужава да се пържим по домовете, ако работата ни е такава, че ни позволява гъвкавост. Днес изминах 17.250 км. с нищожна денивелация от 117 м. по част от "Философския сегмент": от пункт "Брезите", който всъщност е спирка "Царева махала" на автобусите 69 и 98 до заслона, от който продължава към Драгалевци, но завих към Симеоново покрай езерата, ул. Панорамна и ул. Витошки езера до последната спирка на автобус 67. Съвсем в унисон с името на сегмента, погледнах философски на факта, че на първото разклонение на пътя поех вдясно, вместо вляво, но бързо се върнах и не се отклоних повече - дори там, където често "новобранци" слизат към Железница, а и на съвпадението на издълбаните на една бреза инициали. Не продължих към Драгалевци и Бояна преди всичко, заради времето, с което разполагах, а и защото това е отсечката, която съм минавала най-много пъти - дори още преди "мухата" Витоша 100 да забръмчи в главата ми.

Посвещавам тази моя малка победа над негативните мисли, атакували съзнанието ми, на прекрасното куче на дъщеря ми и съпруга ѝ - вече двегодишната Лъки, с която се заобичахме още на първата ни среща.