петък, 4 февруари 2011 г.

Когато светът е изговорен бавно


„Сфумато”. Театрална работилница. Предишното ми посещение – ноември, 2010 г., - там беше по същия повод. „Бавно: Изговорен свят”. На четвърти февруари 2011 г. влизам отново за втора част на спектакъла. Освен талантливият Стефан Иванов и станалите ми абсолютни фаворити „Блуба Лу”, този път на сцената ще излязат Иван Димитров – познавам го от „Безпризорните в неделя” - и Иван Ланджев. С него пък ще се запозная днес.

Чакам на топличко във фоайето. Не мисля за това как и с кого бях миналия път. Не мисля за това какво беше самото представление миналия път. Сигурна съм, че предстои съвсем ново преживяване. Ха! За първи път забелязвам на стена, точно до входа, откъс от Йордан Радичков. Говори за тясната му коруба, номер 42, която била подменена с нова в театралната работилница. Коруба, която го карала да се чувства като "гола костенурка", когато бил извън вратите на „Сфумато” . Ами да! Точно за това си говорихме вчера с приятелка. Интернет пространството ни е тясно. Губим контакта на живо. Тоест, имаме нужда от нова коруба. И аз влязох в моята. Този път, вместо найлонови торбички, получаваме листчета.

Спектакълът започва. Синхронът между музика и текст е уникален. Е, на някои музиката им се е сторила прекалено силна. За мен, това е Абсолютният Синхрон. Артистите (да не се бърка с актьори, защото те не са само изпълнители) са изключителни. Млади. Талантливи. Можещи. Знаещи. А и пощадиха публиката. Трябваше да помагаме само с пляскане с ръце. Чудя се защо така? А то какво било. Успяха от дума (при някои – съчетание от думи), да създат стихотворение. Не, че не сме го правили на поетични сбирки, но там се познаваме. Тук бяхме абсолютно непознати. А се получи. Много добре.

Пърформънсът свършва. А не искам. За щастие, мога да си купя книги. И да получа автограф от авторите. Оттеглям се, за да ги чета.

А на вас, читатели на моя блог, ви препоръчвам да не пропускате подобни изяви. Има какво да се види. Да се чуе. Да се научи. И не бързайте да обвинявате младите. Те могат много. И го правят.