сряда, 16 февруари 2011 г.

Почвата



Стъклопис. Скърца. Стене. Свършва. Сърцето спира.

„На нервна почва е!” Най-точната диагноза.

Нервите осмислиха и битието, и края му. Сега можем да умираме спокойно, неспокойни от тази нервна почва.

Ялова е. Какво ли не сяхме по нея? Обич. Страст. Надежда. Че и вяра! Всичко, обаче, беше оплодено от Червея на Съмнението. Единственият, който намира почвата, нервната, за плодородна. Сношава се ежеминутно с нашите непораснали семенца. Генът му е здрав. Силен. А онези, нашите, мутират. Мутират и ни убиват.

А ние? Ние безпомощно свиваме рамене: „На нервна почва е!”


снимка: http://earthquake.usgs.gov