ДО АРНО

До Арно
от Оскар Уайлд

Олеандърът на стената растящ,
Пурпурен във утринна светлина
Въпреки сивите сенки на нощта
Флоренция покрил е като плащ

Върху хълма пак проблясва роса
И пъпките проблясват над главите
Но ах! Побягнали са скакалците
Песента е тиха от стари времена

Нежно се поклащат само листа
От на поляната нежна дъха
И в почти ароматна долина
Чува се славеят във самота

Скоро да замлъкнеш ще те накара деня
О, славею, не спирай да пееш за любов
Макар, че над сенчестия порков,
Чупят се стрелите на тази луна

Преди, през тихите поля
С мокро-зелена дреха краде утринта
И разбулва пред плахите очи на любовта
Дълги, бели пръсти на зора

Бързо се катери източно небе
Да сграбчи и убие потръпваща нощта
Безгрижието на възторжената ми душа
Или би трябвало славеят да умре

By Arno
by Oscar Wilde

The oleander on the wall
Grows crimson in the dawning light
Though the grey shadows of the night
Lie yet on Florence like a pall

The dew is bright upon the hill
And bright the blossoms overhead
But ah! The grasshoppers have fled,
The little Attic song is still

Only the leaves are gently stirred
By the soft breathing of the gale
And in the almost scented vale
The lonely nightingale is heard

The day will make thee silent soon
Oh nightingale sing on for love!
While yet upon the shadowy grove
Splinter the arrows of the moon

Before across the silent lawn
In sea-green vest the morning steals
And to love’s frightened eyes reveals
The long, white fingers of the dawn

Fast climbing up the eastern sky
To grasp and slay the shuddering night
All careless of my heart’s delight
Or if the nightingale should die