Наистина,пътят до Добрич е дълъг. За 24 часа София-Добрич-София е нещо нормално само за професионални шофьори. :) И все пак, когато Словото се чувства на тясно, не може да бъде ограничавано. Още повече, че в Добрич ни очакваха. Николай Пеняшки-Плашков се беше подготвил още отпреди седмица и след като ни посрещна изигра ролята на екскурзовод из Добрич - град, непознат и за Четиримата.
Тъй като до откриването на работната ни предпремиера имаше достатъчно време, ние имахме удоволствието да видим паметника и къщата музей на Йордан Йовков, както и градския парк "Свети Георги".
Когато вече влязохме в Етнографския комплекс на Добрич, бяхме завладени от атмосферата на добре запазеното минало. Сигурно ви звуча леко смехотворно, но помислете. Къде другаде, ако не в миналото на България се коренят ценностите на нашата Родина? Как бихме могли да мечтаем за едно по-добро бъдеще, ако се отречем от миналото си? В Миновото кафене вече ни очакваха. Собствениците на кафенето се усмихнаха и ни приветстваха с добре дошли.
На небезизвестната лавица с книги на гости на кафенето вече е и книгата "Четири". Книга, която представихме с елемент на изненада дори за нас самите. Никой от нас не знаеше как ще бъде представен от другия. Това беше още едно доказателство доколко квартетът ни е успешен. Ние си имаме доверие, а това е най-важното, за да продължим напред.
Беше хубаво да си стиснем ръцете с хора, с които до момента сме общували само виртуално. Беше хубаво да получим толкова подкрепа, усмивки и дори цветя от Георги Балабанов - член на Управителния съвет на СБНП.
И Четиримата благодарим на всички приятели от Добрич. И до нови срещи!
Веси, благодаря за хубавите думи и прекрасните снимки! :)
ОтговорИзтриванеПоздрави на останалите членове от групата.
Николай