неделя, 12 февруари 2012 г.

Кръстопът на изкуствата - зима /отзвук/

На 11 февруари се състоя празникът „Кръстопът на изкуствата – зима”. Аз, Весислава Савова, имах отговорността за встъпителни думи (ретроспекция и програма за предстоящия празник), след като чухме едно от изпълненията на Румен Спасов. За историята на „Кръстопът на изкуствата”, линкове към които вече има и на официалната му страница във “Facebook”, говорих и в сутрешното интервю с мен в „Закуска на тревата” по БНР, програма „Хоризонт”.

Ето и творците, които взеха участие в „Кръстопът на изкуствата – зима”:

1. Балчо Балчев, който на 17.12.2012 г. представи за своя петдесети рожден ден двете стихосбирки „Завладяване на родината” и „Диворастяща любов”. За съжаление, той самият нямаше възможност да бъде с нас, но ни подготви книги с автограф – уникален на всяка една от тях. Аз имах удоволствието да рецитирам негови стихове, а Румен Спасов - да изпее свои песни по тях.
Рецитал: „Плашило” и „Старата круша”, а по желание на Райчо Русев и - „Щастлива война”
Изпяти от Румен Спасов – „Плашило” и „Смъртта и морето”, спечелила конкурса „Ти, аз и морето" на Националната творческа среща на бардовете „Морски струни' 2009" в Несебър

2. Веселка Христова като един от съорганизаторите намери топли думи към присъстващите и гледайки напред, ни подари сувенир-часовниче, чиито стрелки са спрели на 11:50 като символ на желанието й да посрещнем и нови години заедно.
Веселка говори и за раждането на идеята „Кръстопътя на изкуствата” – празник, който не би бил възможен, ако през юли 2011 г. тя бе пожелала фокусът да бъде само върху представянето на нейната книга.
Това, което сподели е, че отваряйки си книгата, стига до идеята, че стиховете могат по-добри – каква по-сигурна гаранция за развиващ се творец? Прочете две стихчета. Едното от тях „Събличам...”

3. Русин Катански
Освен фотограф, той е и съавтор и редактор на песни. Чухме Диана с „Животът продължава”. Текстът е на Ралица Монева, музиката на Мария Нейкова, а аранжиментът – на Митко Щерев. Русин казва за тази песен: „Гордея се с тази песен, която съм редактирал, защото екипът е невероятен за нейното създаване!” За нас беше радост да го видим и пред обектива

4. Иван Луджов – също един от съорганизаторите на празника, заедно с Веселка Христова и мен.
Неговите дърворезби и картини украсиха празника ни, но той има и изключително дар слово. Станалите вече известни в интернет пространството Притчи с Майстора – реална личност, изпратил ни благословията си, - могат да ви убедят в това. Иван ни предаде и специални поздрави от Цвети в Париж, която също се опитва да създаде подобни на нашата инициативи там. Иван ни разказа и за Джандематаун (така нарича своя роден град Долна баня – приютил първите два празника „Кръстопът на изкуствата), но и сподели с нас роденото преди 2 часа свое творение, което започна така:

Представете си... прерия (под акомпанимента на Румен Спасов за фон) Лимузина – прах- вятър – кактуси,лимузина .... историята ще я прочетете скоро, вярвам. Удоволствие е да го чуете.

Вдъхновен от чутото, Румен Спасов ни изпя песента „Вратата”.

5. СГНР
Райчо Русев започна с това, че Милан Димитриевич, Милчо Кирилов, СГНР, преводът на книгата – са отделни теми и се бои, че никога няма да стигне времето за тях. Но след песента на Румен, предпочете да рецитира неговото стихотворение „Врата” (от гледна точка на самата врата). След като рецитира „Остави химикалката....” от Иван Нколов, той използва посланието на стихотвоерението, да се довери на чудото и да бъде като плахо чираче, премина към превода, който той и Илияна Илиева са направили на 82 стихотворения от бащата на Милан – Сергия Димимртиевич. Райчо ни прочете най-харесваните от него преводи, а ние ще очакване издаването на тази книга.
Милан прочете преводи на Веселка Христова и Павлина Йосева и едно свое стихотворение, превод на М. Банинова.
От своя страна пък Милчо Кирилов представи самите СГНР (С Гео на Редута) – неформален литературен кръг, започнал своите сбирки в парка на „Редута” при паметника на Гео Милев. Той същото така прочете свои три стихотворения, които ни усмихнаха.
Първата книга от библиотеката на „Кръстопът на изкуствата” – „Само първите 20+2 поезия” от Милчо Кирилов. Тази инициатива подкрепиха Райчо Русев и Иван Христов.

6. Аз имах удоволствието да представя, чрез свои преводи, творчеството на Мари Шайн и Гари Робинсън, подкрепили ни на страницата на „Кръстопът на изкуствата”. Тях можете да видите в блога ми на адрес www.vessislava.blogspot.com за февруари 2012 г.

7. Дойде ред и на Христина Панджаридис, която ни изпрати своето послание „Писането от двамта” и романа „Ярост”. Ето само част от посланието към нас, нейните читатели, което бе посрещнато много радушно:

„Когато се срещнат мъж и жена, и флуидите им не кръстосат щпаги, а се втурват да се опознават, двамата обикновено се влюбват. Искат да са заедно и да продължат пътя си.
Любовта кара хората да пеят, да танцуват, измъква на повърхността енергията и романтиката, сложени на дъното.
Любовта стимулира правенето на лудории! Не е ли лудост двама души да пишат една и съща книга. Та дори да я кръстят “Ярост”?!
Писахме “Ярост” в нощите. Защото нощем е “най-светло”. И без лупа хващаш детейлите и незабележимите на пръв поглед дреболии. Нощем тишината ти позволява да чуеш стоновете на шумния град.”


Румен Спасов изпя „Какво мога да кажа за нас”

8. Иван Христов – ни зарадва с новината за предстояща стихосбирка „Отдаденост” на 7.3.2012 г., събрала негови нови стихове и тези от поетичната антология„4”, в която сме съавтори. Стиховете са разделени в 4 раздела.. „Неразделни” по избор на Елена. (не го е измислил). От „Неспокойни пътеки” – „Твоето име”. „Балада за Левски” и някои от новите си стихове.

Румен, който акомпанира на последното стихотворение продължи с инструментариум на „Хубава си моя горо”

9 Вили Тодоров. Благодари за хубавите думи от мен за него – пълен респект към думите, та дори и към препинателните знаци. Поправи ме, че не е поет и белетрист, а Човек, който общува и споделя. Мотото на неговия живот и творчество можете да прочетете на гърба на първата му книга „Целувката на айсберга”, а именно: „Живей така, че да умреш не здрав, а щастлив! Тогава ще се пренесеш завинаги в света на своите мечти...” Тъгата и усмивката вървят ръка за ръка в неговите стихотворения и белетристични творби. Разговор с приятели, споделили преживяното ражда стихотворението „Който пише съдбата си заслужава”
Той изненада присъстващите с една своя малко странна за разбиране любов – към болницата „Пирогов”, но как човек може да не обича мястото, в което е бил спасен от смъртта?

Румен Спасов продължи да акомпанира на китарата, а след това, именно по този повод ни изпя „Доктор Иванов”.

11. Надежда Маринова участва със стихосбирката „Дълбоко”, за която казва, че е още от миналия век и за да ни зарадва с това, че продължава да пише, прочете нови стихотворения.

12. Павлина Йосева – болна, с двустранна пневмония, но намери сили да дойде при нас и заяви, че нищо не може да я събори. Аз пък казвам, че така постъпват приятелите. Тя рецитира „Елегантно съблечена”, а малко след това - самата баба Мара ни напомни как не изпуска „жувотя”.

13. Дона – „големият мързел”, както тя се изрази, която още не е издала своя стихосбирка точно поради тази причина. Насладихме се на словото й и за това й пожелаваме от сърце на следващия празник да ни изненада със своя книга.

14. Ваня Иванова – с поетичната си стихосбирка„Ранена луна” и нейно поетично четене. „Имаш своите десет минути слава” казах аз. А тя ми отговори със стихотворението „И какво като имам”.

15. Поликсения Ангелова – „Букви”, застанала между тримата организатори, потърсила го като символика. Прочете още две свои стихотворения, а ние, слушателите, вярваме, че тя също скоро ще издаде своя стихосбирка.

16. Дойде време за една литературна закачка, зародила се онлайн - Класикът Пинкоф (Пенко Пенков) срещу постмодернистът СавОв(а) (В. Савова):

Класик: "Винаги ще има рождени дни, стига да сме живи и здрави".
Постмодернист: "И да не сме живи, все ще има кой да се напие на рождените ни дни"
Класик: Решението е винаги на една ръка разстояние. Единственият проблем е на къде ще се обърнеш..."
Постомодернист: И да се обръщаш, и да не се обръщаш, все някой ще ти подложи я ръка, я крак.
Класик: Истината е тежка, но винаги изплува на повърхността! Понякога и във вид на фекалия...
Постмодернист: Каквато истина погълнеш, в такива фекалии ще я преработиш.
Класик: НЕКА ПОБЕЖДАВАМЕ СЪПЕРНИЦИТЕ СИ
НЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ТЕ СА ПО-СЛАБИ ОТ НАС, А ЗА ТОВА, ЧЕ НИЕ СМЕ ПО-СИЛНИ ОТ ТЯХ!
Постмодернист: Зависи кой с кого ще се съедини, тъй като съединението правело силата.
Класик: понякога съединението прави...
.....................
БЕБЕТА!
Постмодернист: При тази криза, ако и за един кондом не ни остане време, съединението си е бреме.
Класик: като настъпи съединението, кой пък ти мисли за времето?
Постмодернист: кой ли въобще мисли тъдява – те туй е ш... държава

Постмодернистът, в качеството си на водещ, даде думата на Пинкоф-Пенков, който е Класик и Тероетик срещу съответната сума по фактура (четете творбите му, за да разберете какво има предвид). „Тиорията на Пинкоф по въпроса за жените, секса и рибарлъка” бе доказателство, че не само по фактура си го бива. Имахме още един бонус, но – който бил с нас, бил. Другите ще го чуят следващия път.

17. Дойде ред и на „тежката артилерия”. Критикът Илияна Делева (кървавата) ме бе смутила преди време с това, че подготвяла критиката си за „Приятели” – моята дебютна книга, - но следните думи: :
„Тази книга не се чете „на един дъх”. Защото, ако не спрем след всяка история за да я довкусим и допреживеем ще се задавим от пренасищане. Емоцията в разкази като „Бяло”, „Няма никакъв Дядо Коледа” или „Да намериш Надежда” е толкова силна, че наистина не можеш да продължиш. Но не само емоцията е положителна черта на тези разкази. Магията им е в недоизказването, в деликатното представяне на авторовата позиция - без натрапване и без готови отговори и рецепти. Всяка история е преживяна и пречупена през погледа и сърцето на разказвача. Разказвач с талант и опит, които правят текстовете много комуникативни и четивни.”
ми дадоха надежда и основа да вярвам, че не всеки критик си е поставил за задача да откаже автора.
Илияна Делева представи Милко Илиев с „Десетия кръг от ада” – възпитател в училище за изоставени деца. Написал е и приказка „Балончето” – като книжка за оцветяване под името Милко Марков.
Запозна ни и с проекта „София, събуди се” от фондация „Петър Дертлиев”, в Борисовата градина. На децата се дава възможност да рисуват, а родителите трябва да се замислят от какво да се събуди София .
Ила казва, че трябва да се превеждаме. Да се преведем дори и от български на български, защото превеждаме любов (та и от д-р Иванов). Говори и за „Лулу” и Петя Кукудева. „Лулу и скритите значения” бе прочетена от Ила, написала критика за книгата без главни букив, която е публикувана в „Литературен вестник”,. Райчо Русев, Иван Луджов и аз получихме по един брой от него.
Разбира се, че Ила е и автор. Напомни ни за „Кафе за отслабване” – нейната електронна книга. Прочетете я. Безплатна е, но не само за това.
Донесе и една книга от миналия век – като тази на Надето. От Петър Апостолов. „Войник на злото”. Автор, когото ще се радвам да срещаме по-често наживо.

17. Време беше да дадем думата на Румен Спасов не само като бард, но и като поет, и културолог. Представи „Пак родени” с „В гонене на детството”. „Утро на 50”, с което поздрави всички пушачи.
Относно култорологията – мисли, че „ние, литераторите, сме в една тежка културологична ситуация. Нови медии, електроника. И всичко това със старовремски опити да се намерят букви и думи, въпреки че се оказва, че Омир ги е намерил много преди нас. Напоследък и други хора са ги намирали и в по-нови времена. Все си мисля, че трябва да се опитаме тези нови медии да не ни бъдат нещо като спънка, а да ни помагат да споделяме човещината, обичта, възхищението си. Да ги превеждаме. Тази проблемна област да добие по-човешки измерения. Радвам се за това, че участвах и вярвам, че ще се срещнем отново.” (цитирам)
Малкият принц – в превод на английски бе прочетен от мен. Румен, от своя страна,, казва, че би усъвършенствал своя език, но с благодарност за превода, изпя „Макия принц” вече на български.

Оставихме за следващия празник „Кръстопът на изкуствата” представянето на групата „Петя Караколева и приятели”, тъй като това е дело, което заслужава по-задълбочено и проучване, и представяне. Благодарни сме на Тамара Караколева и приятелите ни около нея, които не спряха да ни подкрепят.

Дойде време и за заклиючителни слова от нас, организаторите, с които си пожелахме да се срещаме все по-често и все по такива поводи. След това, желаещите си купиха книги и творби на Иван, а и получиха автографи. Имахме на разположение цял час за това да се посмеем и позабавляваме. За съжаление, не всички успяхме да уважим авторската вечер на Иван Ненков, но все пак наши представители бяха там. От тях ще научим и за този уникален начин на споделяне.