петък, 17 февруари 2012 г.

Петко Василев Горбанов



Денят е 17-ти февруари, а годината -1846. Ражда се Петко Василев Горбанов. Какво от това – ще си кажете, може би. Е, хора се раждат, оставят наследници или наследство и умират. Нищо ново под слънцето. Има хора, обаче, които ни карат (колкото и неоснователно да е да го правим на техен гръб) да се гордеем, че и те са били българи – като нас.
Петко Горбанов е първият българин, който става наследник на Робърт колеж. Е, добре си е поживял, нали? С такова образование и тогава, и днес е почти сигурно, че животът ви е уреден.
Нека първо помислим с какво е толкова специален този Робърт колеж! Всъщност, това е американско училище в Инстанбул, Турция. Чак до 1971 г., когато бива трансформиран в обикновено средно училище остава с този си статут. В края на 19 век, обаче, това е най-престижното училище. Робърт колеж е основан през 1863 от Кристофър Робърт, американски индустриалец, и Сайръс Хамлин, американец, който по това време вече притежава пекарна, училище и пералня в Цариград. Едва 6 години по-късно колежът получава разрешение да построи първите си сгради в квартал Бебек. След смъртта на Хамлин, училището се ръководи от Джордж Уошбърн (1877-1903) и Кейлъб Гейтс (1903-1932). (по данни от weekipedia).
Петко Горбанов остава да преподава в този колеж, където на годишния изпит през 1871 година неговият клас показва най-добри резултати. Имайте предвид, че преобладава броя на американски и английски възпитаници. Да, пак повод да се гордеем – по мнозинство, българите са на трето място, но по резултати са първи!!! Ето нещо, което ни липсва днес – да получим това отношение между учител и ученици, които да целят едно – по-добро образование. Защо?! Наистина, защо ли? Е, отговорът на този не до там известен българин би могъл да се формулира така: стремеж към по-висока култура. Нека си го повторим на глас и да видим как на нас, захласнатите по различни видове изкуства ни действа това кратко словосъчетание. Да, приятели, талантът е нещо прекрасно и ние трябва денонощно да бъдем благодарни за него, но оставим ли го да расне като саморасляк (ако имате претенции за словосъчетанието, да ви напомня за понятието „етимологична фигура), скоро ще го загубим. Като моята японска роза – не я торих, не я пресаждах, а сега, когато спря да цъфти се питам дали не я е прекрачила дъгата. Не е. Просто не бе гледана подходящо и колкото и да й е заложено от природата, няма как да продължи да ме радва без да положа усилия за нейното отглеждане.
Но Петко Горбанов не спира до там. Той обогатява културата си, за да я предаде на другите, за да им даде една основа, върху която да надграждат своите дадености. Негов е трудът „Наръчни наставления за учители”, излязъл от печат от Цариградската печатница на вестник „Македония” през 1871 година. Всеки учител, дори и днес, без да разтърсва недоволно рамене, трябва да прочете този труд, станал факт само четири години след въвеждането на „Законс за учителите” (1867 г.), забраняващи строго „физическото малтретиране на учениците със заплах от уволнение на учителя”. Защо е толкова важен този труд? Защото става факт по времето когато българското „учителство е най-масовиият социално значим фактор н абългарския преход към Новото време и не се затваря в самото училище, а и близо до книжовността, църковно-националното движение, политическите начинания.” (П. Симеонов). „Новото време” – сега разбирате защо апелирам и съвременните учители да прочетат този труд. При добро желание, може да бъде намерен.
Петко Горбанов несъмнено е от учителите, които отговарят на тези изисквания. Той сътрудничи на вестниците „Право” и „Съветник” и списание „Читалище” през 1871 г., на вестниците „Македония”- през 1871 г. и по-късно, през 1876 г. на „Век”. Заедно с Петко Р. Славейков превежда и издава сатирата на френския писател Едуард Лабуле „Париж в Америка” (Цариградската печатница на вестник „Македония”, от 1870).
Хвала на такива учители и дай боже повече понастоящем. Не за да се подсещаме, че са се родили на тази дата, а за да продължим да се гордеем с това, че сме българи. И бих добавила, да дадем и своя принос за това.
От гледна точка на фактологията, ще цитирам част от сайта "История на Елена":




Известно е, че Цариградската конференция през 1876 г. е възнамерявала да даде автономия на България. Разбира се, намерили се българи под натиск на турците да подпишат меморандум, че са доволни от своето положение “под сянката на султана”. Научил, Горбанов заедно със свои приятели се обявява против него. Обсъдили текст, в който се разкрива реалното положение на народа, Горбанов го отнася в Цариград и го връчва на лорд Солсбъри. Българският въпрос остава нерешен, но не е зачетен предателският меморандум.
Озовал се в Русия, той е привлечен за разузнавач при руското командване през Руско-турската освободителна война. Неговите сведения за стратегическите пунктове в Румъния, за селищата край Дунав от Гюргево до Бекет представляват ценен документ, който се ползва най-рационално, включително и за мястото на преминаване на реката от руската армия. Горбанов продължава похода като боец от 30-ти Донски полк, кореспондент на парижката агенция „Хавас” и петербургския вестник „Голос”.
След освобождението Петко Горбанов е адвокат и политически деец. Той е народен представител в Учредителното събрание (1879) и в ІХ Обикновено народно събрание (1896-1898), негов подпредседател. Бил е главен секретар на Министерството на правосъдието, помощник-кмет на столицата. Връща се към своето призвание- учител по български език на княз Александър Батенберг. Редактира вестник „Бодилник” (1880), „Бодилник става либерал” (1881) и вестник „Български глас” (1883).
Образът на Петко Горбанов е увековечен в барелефа на паметника на Освободителите в София, представен като член на делегацията в Сан Стефано, връчила посланието до руския император Александър ІІ.”




Тази фактология оставям на вас за разсъждения и съответни изводи. Аз само си позволих да извадя на яве още едно име, което не ми се иска да потъва в забрава.