понеделник, 9 декември 2013 г.

Северина Самоковлийска – „Стрина”




 Издателство „Сталкер” – Варна
Година – 2013

можете да прочетете
и тук

Познавам Северина Самоковлийска на живо* (в такива времена живеем – познаваме се предимно виртуално) отскоро, но разказите ѝ от сборника „Скрити белези” успяха да ме развълнуват отдавна. Топлина, човечност и искреност са думите, с които ги свързвам. И все още ги препрочитам, въпреки че не написах ревю за тях. Тук е моментът да се извиня на авторката, но причините за това съвсем не са у нея. Онова ревю щеше да бъде поръчково и в никакъв случай нямаше да изрази отношението ми към тези разкази, които събрах във вече споделените три думи. Ето защо, когато разбрах, че е дръзнала да напише новела, много се зарадвах. Още докато четях разказите бях сигурна, че Сев – така се подписва тя – ще може да се справи с по-обемно произведение. А изненада дойде, когато научих, че моето име е сред тези на тримата спечелили книгата. Тънка, но съдържателна книга с лично посвещение си е абсолютен късмет.

И така, коя е "Стрина"? Стрина всъщност я има и нейните прототипи са толкова много, че съвсем ѝ приляга библейското „А името ми е Легион, защото сме мнозина.” Това е обобщеният образ на вечно мрънкащия графоман, недоволен от липсата на внимание, намерил своята свобода в анонимността на виртуалното пространство. Докато е на това ниво, такъв образ не е много страховит, стига нападките му да не уцелват лесно раними хора. Когато обаче такъв човек предприеме мерки и излезе първо на тъмно (скрит в удобството на нощта), а после и на светло, подстрекаван от (не)доброжелатели, идва същинската развръзка на трагедията, която авторката иронизира много интелигентно и проницателно.

Стрелите на Стрина Калина са насочени към млада и можеща писателка, която за съжаление, трябва да се съобразява с изискванията на пазара вместо с правилата на литературата. Начинаещата авторка с псевдоним Кийра Башли (нали Ви казвам, изисквания на пазара) не подозира наличието на много по-сериозен проблем от този, че издателството предпочита продаваемото пред стойностното от литературна гледна точка. А Стрина Калина е готова на всичко – шантаж, манипулации и всякакви други дейности, които само човек като нея може да измисли. Само че за разлика от авторката, не отдава дължимото на животните и ако знае, че котаракът ѝ Лев (ха познайте на кого е кръстен) е единственият, който се осмелява да застане на пътя ѝ, тя съвсем няма как да предвиди дейностите на един мишок.

Всъщност, тънката книжка е събрала на страниците си един обобщен обзор на съвременните литературни кръгове и авторката се е справила чудесно с постигането на пълната му картина. Всички онези, с които се срещаме, когато искаме да прочетем, издадем или представим книга (било чужда, било своя). За щастие, Северина Самоковлийска има и таланта, и усета да го направи. А фактът, че фотографията на корицата е нейна говори за това, че тя може да намери нужните изразни средства, за да изрази това, което я вълнува по неограничени начини.

Книгата има само един недостатък и той е липсата на коректор – дори и малки, намирам грешки, които съвсем не са по вина на авторката. Другото, което искам да спомена, въпреки че не е недостатък е, че книгата е все още с малък обем. Както споделих със Сев, сигурна съм, че тя може да напише и по-голяма творба. Или да събере поне две новели в една книга. Дано намери своя издател, който няма да срещне „стрина”, нито пък неопитна Кийра Башли, ако реши да инвестира в издаването на творба от Северина Самоковлийска. И още едно пожелание, което ще ѝ върна, тъй като то е посвещение към мен – „по-малко Стрини в живота!”

Благодаря ти за доверието, Сев!

*все още официално не е прието да се пише слято „наживо”