23 април. Ден на книгата и авторското право. Ден, в който в София се организират съвместно велошествие и 4-километрово тичане, а в Панчарево 15-километров преход. Продължавам да чета, дори да пиша по малко, да тренирам сериозно, без да изключвам тичането, колоезденето и преходите, но си обещах, че тази година ще страня от масови прояви. Мое решение, мое дори предизвикателство.
Ето защо, в 7:35 влакът потегля, а крайната, за мен, гара е Клисура. Точно по разписание, в 9:25 слизам на спретнатата, чиста гара, която може и да не е толкова натруфена като тази на Копривщица, за която ви разказах преди време тук, е много приятна и не липсват обозначителни табели. Тръгвам по пътеката вдясно от гарата и вече минавам по моста над ж.п. прелеза и след около километър и половина съм в центъра на Клисура. Преди това съм минала покрай старинния храм и параклис "Св. Николай". Църквата е построена през 1839 г. върху останките на стария храм и е опожарена през 1912 г. (Балканската война). Възстановена е в периода между 1920 и 1922 г. Не ѝ е било писано да остане дълго непокътната и през 1941 г. е разрушена отново от германските бомбардировки. Уви, и на отиване, и на връщане беше затворена.
пътят от гарата до град Клисура
старинният храм "Св. Николай"
първи къщи
река Стряма
Ето ме вече в центъра на града. Успявам да видя: паметника на Никола Ценов, новата църква "Св. Богородица", до която е "Старобедницата", както я нарича нейният дарител Йовко Чакъров през 1938 г. и означава трапезария и приют за бедни хора; дървения паметник на розата, тъй като тук се отглежда маслодайна роза; сградата на кметството, вдясно от която е безплатната ученическа трапезария на Елена и Андон Станеви; Историческия музей, разположен в сградата на "Читалище паметник-музей 20 априль 1876 г.", открит на 2 май 1926 г., а средствата за да стане това възможно са събирани цели 30 години и понастоящем е един от стоте национални туристически обекта; Калчевата къща, вдясно от която е (както гласи табелата) "най-големият черешов топ в свта, изработен от клисурския майстор Лучо Обретенов"; Историческия дом Павурджиева къща, част от Историческия музей, в момента в реконструкция.
Продължавам по същия път, довел ме от гарата и следвайки като ориентир знамената на електрическите стълбове и приела с усмивка гледката на цъфналата вишна, стигам до паметника на Иван Танков - Боримечката. Бедният, останал без образование заради финансовите проблеми на семейството, козар винаги е бил част от обществото на града. На 19-годишна възраст уловил две мечета и оттам е прякорът му. Той, останал само с едно живо дете, се включва в подготовката на Априлското въстание и поема нелеката задача да разположи черешовите топчета в местността Зли дол.Избран е за това поради своите размери, сравнявани с исполински. Позицията е благоприятна, за да съобщи за настъпващите орди на Тосун бей. След разгрома на въстанието героят прекарва три дни в планината, но е заловен в Копривщица, а в София е осъден на вечно заточение. Умира в затвора в Палестина, където е прехвърлен с много свои сънародници. Паметникът, зад който можете да видите и черешовите топчета, е издигнат в чест на стогодишнината от Априлското въстание. Негов автор е Методи Измирлиев. Гледката над Клисура не подлежи нито на снимане, нито на описание - хубаво е да се види и съпреживее.
Продължавам по пътя, следвайки знамената и вдясно виждам отклонение със своеобразна зоологическа градина. Уви, няма кой поне да ми даде някаква информация, а на вратата виждам надпис, че влизането е забранено. Възможно е да има начин да се разгледа, но благодаря наум за възможността да снимам и се връщам, наслаждавайки се на екокомплекса, в който се отглеждат маслодайните рози.
Завивам покрай табелата, указваща 2 км. до Клисура, а на разклонението поемам по добре маркираната и терасирана пътека към отстоящия на сто метра паметника в Зли дол като минавам първо покрай камъните с надписи - мястото, където се е намирала главната въстаническа позиция на клисурските въстаници и черешовата артилерия и мястото, където Никола Караджов ръководи военните действия при отбраната на града и където е заседавал Военният съвет. Самият паметник е издигнат през 1961 г. по повод 85-та годишнина от избухване на въстанието. Негов автор е арх. Васил Беязов.
Връщам се лудешки и наслаждавайки се на гледките по пътя, за да установя, че ходя доста бързо, да хапна, да се насладя на напевния говор на местните хора, да изпия едно кафе с късметче "Любов" и да разгледам красивите къщи и дворове на клисурци. От гарата през центъра, паметника на Боримечката, Зли дол и обратно до центъра са 7.200 км. и още 2 този път, заради отклоненията ми по уличките, които не включих към "Страва". Споменатият маршрут е добре отбелязан на картата. А в 13:03 вече бях във влака, който ме върна към София съвсем навреме.
