Скални и земни пирамиди в България

 (посетени до момента)

Кресненски пирамиди, Мело. Както виждате, издитат се като пясъчни ветрила. Намират се в източната част на Кресна, точно срещу гарата. Успях да ги заснема при пътуването ми до Серес, за което ви разказах тук. 

Кърлановски, които въпреки че са част от Мелнишките (вж. по-долу), но поради близостта им до Кърланово, са обособени като отделен вид. Част от тези пясъчни кули достигат височина до 100 метра. Има две хипотези за образуването им. Едната - те са следствие на утаяване на пясъчен материал на древно езеро. Другата - те са резултат от свлачище от съседните планини в следствие от ледникова активност. 

Мелнишките пирамиди с височина от 100 м. Склоновете им са пясъчни, почти отвесни на някои места. Върховете им са обрасли от трева и широколистни растения. Тези феноменални образувания са в процес на оформяне и поради това се променят. От 1960 г. са обявени за природна забележителност.

 

Роженските пирамиди се намират на юг от село Рожен. Част са от скалния комплекс Мелнишки пирамиди, заедно с пирамидите над Мелник и Кърланово. Роженските пирамиди представляват стотици малки и големи скални гъби. Смята се, че са се образували на мястото на пресъхнало езеро, по чието дъно имало утаени глинесто-песъчливи материали. При всеки по силен дъжд, земни маси се свличали върху  пресъхналото дъно и постепенно се образувала дебела покривка от слабо споени червеникави конгломерати. Тези нови обекти били под постоянния напор на минаващите от там реки, които, за да си проправят път, издълбали познатите ни днес форми. Обявени са за природна забележителност през 1960 г., заедно с Мелнишките и Кърлановските пирамиди. Кърлановските, Мелнишките и Роженските пирамиди са част от приключението ми, за което ви разказах тук. 

Кътинските. Толкова много бях чела за тези пирамиди, неглижирани от това, че не са чак кой знае колко голямо образувание, че вече "от тях не е останало почти нищо" (предпочитам да не посочвам източника на тази грешна информация) и какво ли още не, че не очаквах нищо. Ето го разковничето на приятното изживяване - ни-как-ви-о-чак-ва-ни-я! За мен, пирамидите са величествени и си заслужава да бъдат видени и разгледани. Нужни са ви високи туристически обувки, добре тренирани крака, GPS ("Стронцо", както си наричам моя), фотоапарат. Достатъчно - леко стъпвайте (за почитателите, може и щеки, които аз все още не харесвам) и преди да се загледате в образуванията, се уверете, че сте стъпили на стабилна повърхност. Пирамидите са се образували след като наноси от песъчлива глина са претърпели ерозия. През 1962 г. са обявени за природна забележителност, За тях ви разказах тук. 

 

Стобските пирамиди. Припомням трите легенди, свързани с пирамидите:

1. Тръгнали сватове да водят булката, забулена, че да не се вижда, при младоженеца. Любопитството човешко няма граници, както знаем, и всички се помолили наум да духне по-силен вятър, да повдигне воалите на невестата, че да знаят как изглежда тя. И ето, че желанието им се сбъднало. Момичето било толкова красиво, че кумът не се въздържал и понечил да я целуне. От срам, сватбарите, заедно с кума и булката, се вкаменили на място. 

2. Дошло време за сватба, но тъщата не била поканена. Проклела тя цялата сватба, без да пощади и дъщеря си, и всички се вкаменили на място.

3. Българско момиче и турско момче се влюбили силно един в друг, но нито нейните родители искали поробител в къщата си, нито пък неговите - гяурка. От мъка, милата влюбена се хвърлила от скалите, а всички роднини от двете страни, както и момчето, "на камък станали". Цялото ми приключение до с. Стоб, пирамидите и обратно, можете да прочетете тук. 

Кърджалийските скални пирамиди, "Каменната сватба" са се оформили преди 40 милиона години. Тогава Източните Родопи са били дъното на море, а вулканичната дейност e довършила останалото. Според легендата, обичаят изисквал първи младоженецът да види булката, когато повдигне воалът ѝ. Всеки, дръзнал да го направи преди това, се вкаменявал на място. При воденето на една булка, силният вятър повдигнал воалът ѝ и всички хора и животни се вкаменили на място. За моето приключение до Кърджали, Каменната сватба и Дъждовница можете да прочетете тук. 

Гарванец. За тази не много известна област можете да прочетете  тук.

Белоградчишките скали

Били са дъно на море преди 230 милиона години и тези причудливи форми се дължат на нагъването на варовиците под силата на природните стихии след оттеглянето на водата. Корозията на желязото в скалите е причина за червеникавия им цвят. Достигащите височина до 200 м. скали не се ограничават само с крепостта „Калето“, а се простират от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток, което е площ от сто квадратни метра. За отвесните скали при Боров камък пък се носи легенда, че са мястото, от което душите поемат към отвъдното. Белоградчишката крепост, чиито основи са поставени още от траките, е била построена през III век от римляните като естествена защита, а се използвала за първи път като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир. Овчари спасяват разпродаването на камъните от крепостта през 1890 г. – глупост, измислена от тогавашната управа с аргумент, че гарнизонът в нея вече не се поддържа. Освен скалите, тук могат да се посетят много пещери, а също така да се видят естествени борове-бонсаи, превърнати в такива заради недостатъчните влага и хранителни вещества. Така си живеят вече 2, а някои дори 3 века. Въпреки че през 2007 г. не успяват да се наредят сред новите седем чудеса на света, Белоградчишките скали са сред първите 77 природни обекта (от общо 261 участвали).