четвъртък, 24 април 2014 г.

Паскал Брюкнер - „Горчива луна”



Издател – „Инфомедия груп” (IMG)
Година- 2013
Преводач – Славянка Мундрова-Неделчева
вижте и на страницата

Един от малкото случаи когато чета книгата след като съм гледала филма – абсолютния шедьовър на Роман Полански и високата класа на актьорското майсторство на Питър Койот. Смях се от сърце на поредицата, в която е включена книгата– „Забранените еротични романи” Спрете се, хора! Вярно, че еротиката продава, но да ме прощавате в основата на книгата да е само сексът  - аз пък мразя евфемизмите.

Сюжетът е простичък. На кораб, пътуващ от Франция за Индия се засичат две двойки. Абсолютна предпоставка за романтична история, дори с лек уклон на драма, тъй като героят в едната двойка е инвалид. Мъжете се оттеглят съвсем по мъжки и Франц, инвалидът, разказва на по-младия Дедие историята на любовта му към партньорката Ребека. И тогава, пласт под пласт можете да видите ужасяващите превъплъщения на тази дума. Тя не е само красота, тя не е само задоволяване на инстинкти. Любовта може да трансформира човешките същества и да им налага какви ли не и смешни, и уродливи, и магнетично привличащи маски. И всеки се крие под маската, наречена „любов”. Подобно на Шехерезада, Франц разбулва още и още мистерии около тази на пръв поглед минала през много изпитания любовна връзка. Майсторството на автора е именно в намирането на почти невидимата допирателна между любовта и омразата, между отчаянието и (не)желанието за живот.

Има хора, които споделят, че сексуалните сцени в книгата са им дошли повече. И тук съм готова да споря. Преди всичко, те не преобладават, а са по-скоро вид (не съвсем) лирическо отстъпление, което да подкрепи водещата идея на автора, а именно – да проследи нишката на любово-омразата. Може би защото съм почитател на хоръра, подобни леко отблъскващи сцени не ме накараха да ги прескоча, а на фона на спойлери от някакви си там нюанси, в които прозира позата на жадна за власт посредствена персона, тук всяка една (или почти всяка една) сцена си е на мястото. Вярно е, че можеха да бъдат и по-малко, но помислете – къде човешката природа се отличава по-ясно и къде човек се представя по-реално отколкото в тези моменти, в които е разголен  - и буквално, и преносно?

Книгата се чете бързо (може би, защото отчасти познавах сюжета), не до там добрият превод не е толкова дразнещ, колкото в „Крадецът на книги”, за което Ви изплаках наскоро, а глупавият рекламен трик на българските издатели не бива да Ви отклонява от същността на романа, за която Ви говорих по-горе. В никакъв случай не е книга за 5 звезди по системата на GoodReads, но си заслужава да видите нещо повече от “Емануела” или „Историята на О”. За нюансите вече казах.