Как да се справим с откази за публикуване, ч.1

“Book Baby”  ни предлагат интересни съвети за онези моменти, когато имаме чувството, че светът едва ли не свършва и няма смисъл да продължим да пишем, защото сме получили един или повече отказа за това творбата ни да бъде публикувана. Ще Ви предложа превода ми на тези съвети в две  части (следващата неделя ще прочетете съветите на още четирима специалисти) и се надявам, че те ще Ви бъдат от полза поне малко.

Благодаря Ви, че и днес отворихте страницата на този блог „Неделно четиво за писатели”.

В.С.

Автор, който никога не е получавал отказ е или лъжец, или благословен с аномален късмет; а късметът е вече със своята истинска природа, да, знаете... аномална.

Литературният отказ е повече от просто професионален хазарт или ритуал; той е нещо, с което трябва да се справяте непрекъснато.

Дори известните автори получават „НЕ” от време на време. Но това, което е общото между всички откази е, че те нараняват! Е, как да продължите?

Ето някои полезни съвета за това как да продължите в перспектива и да останете продуктивни, озовали се лице в лице с отказа:

Как писателите да използват отказа като мотивация – от Крис Робли

1. ПОЗВОЛЕТЕ СИ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ ТАКА, КАКТО ТРЯБВА ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ

Не е ли Буда този, който е казал, че емоциите са мимолетни? Може би това е най-доброто признание за факта, че се чувствате бесни или объркани, или тъжни. Не рушете стени с глава или нещо подобно. Просто си позволете да бъдете ядосани и знайте, че ще мине.

2. НАПОМНЯЙТЕ СИ, ЧЕ ШАНСОВЕТЕ СА НА ВАША СТРАНА

Дали сте изпратили ръкопис на списание, издател, агент или редактор, имайте предвид, че вероятно те са прочели хиляди, състезаващи се с Вашия, ръкописа. Запомнете – отказът не е отражение на качеството, той е по-скоро въпрос на вкус и подбор. Най-добрият начин да повишите Вашите шансове за приемане е да останете продуктивни и да продължите да опитвате.

Също така, запомнете, че любимите Ви писатели също са срещали отказ много пъти преди да публикуват техните изключително успешни творби, а някои от тези откази са били доста нелепи.

Ето отказът, който получила Гертруд Щайн от редактора Артур Фифийлд

„Уважаема Мадам,

Аз съм единствен, единствен, единствен. Единственото същество, единствено по рода си. Не две, не три, само едно. Само един живот за живеене, само шестдесет минути в един час. Само един чифт очи. Само един мозък. Само едно същество. Същество, само едно, имащо само чифт очи, имащо само едно време, имащо само един живот, аз не мога да прочета Вашата творба  три или четири пъти. Нито дори веднъж. Един поглед, един поглед е достатъчен. Едва едно копие би се продало тук. Едва едно. Едва едно.

Искрено Ваш,

А. К. Фифийлд”
Продължението с гордостта му да направи този отказ дори не заслужава внимание.

3. Прегледайте Вашето представяне още веднъж

Заслужава си да прегледате ръкописа си, когато въпросът опира до полученото голямо „Не”, отпечатано на него. Отказът предлага ли съвет или критика? Ако е така, обмислете го – може би ще се окажат добри за следващата Ви публикация. Ако все още се чувствате уверени в това как изглежда  черновата Ви, подгответе я и изпратете отново, което ни довежда до...

4. Подгответе ръкописа си и го изпратете другаде

Ако все още Ви се струва правилно, изпратете ръкописа си още на следващия ден. Прегледайте различни списъци на издатели. Ако ще правите някакви поправки, минете през тях незабавно. Опитайте да изпратите ръкописа си възможно най-скоро. Колкото по-бързо направите това, толкова повече хора ще видят творбата Ви, а колкото повече хора видят творбата Ви, толкова по-добри са шансовете Ви за публикация.

5. Поработете върху нещо съвсем ново

Веднъж получили отказ за ръкописа си, е изключително важно, по-важно от когато и да било, да започнете работа по нещо свежо и вълнуващо. Новото писане ще Ви помогне да усетите чувството на откривателство, надежда и растеж. Ако се вълнувате за някое ново стихотворение, разказ или роман, по които работите, първоначалните откази няма да Ви натежат – и всеки друг отказ, който дебне зад ъгъла, ще Ви нарани наполовина на предишния.

Как да се справим с литературен отказ от Сара Фоун Монгомъри

Всеки писател се е сблъсквал с отказ. И все пак, ние държим да страдаме в тишина, подхранвайки егото си и преглеждайки отново входящите си кутии за новини от следващи редакторски решения. Има ли по-добър начин, по който да подходим към тази неизбежност в литературния живот? Отговорът е – „ДА!” Ето някои съвети за предотвратяване и преодоляване на тъгата от отхвърлянето:

1. Поработете за някое литературно списание. Аз започнах да публикувам отделни части, преди да разбера наистина как работи процесът на публикуване, така че приемах всеки отказ лично. Ясно, редакторът ме е отхвърлил – отхвърлил е мен, а не творбата ми и аз знаех, че те ще запомнят името ми завинаги, смеейки се всеки път, когато аз бих се осмелила да кандидатствам отново. След като поработих за „The Normal School”,” Brevity”, и сега за „Prairie Schooner”, аз осъзнах, че има дузини причини Вашата творба да не бъде избрана: не подхожда на естетиката на списанието, не подхожда на текущия брой или темата му, редакторите са публикували творба за планинско катерене или опера, или скакалци последния път, редакторите са се чувствали донякъде уморени от епиграфии през целия ден, в който са прочели и Вашата творба или, нека се изправим лице-в-лице с това, творбата не е била достатъчно добра (което е ок, тъй като не всяка творба, която сте написали е разбиваща). След като поработих зад кулисите, аз знам, че не всяко решение, което съм взимала, не е нападение срещу писателя, а също така дори не си спомням всяко име на писател или предишни негови творби, ако те са решили да кандидатстват отново. Има нещо повече в работата, когато въпросът опира до редактиране и да бъдете част от този голям процес, може да бъде освежаващо за нашето, понякога крехко, писателско его.

2. Изпращайте творбата си на части. Когато изпращате творба на едно списание и прекарвате месеци наред, стискайки палци с надежда – после, с отчаяние, - неизбежният отказ се усеща много по-сериозно и е много по-жесток. Вие закачате метафоричната си шапка на една кука за шест месеца, а после я откачате и покривате с нея лицето си и се заравяте в миша дупка. Ако изпращате творбата си на части, обаче, някои неща се променят. Разбира се, това може да означава, че ще получите повече откази, но колкото повече получите, толкова по-малко ще Ви заболи от тях. Нещо повече, колкото повече откази получите, толкова повече се увеличава опасността от това да се изложите. Като изпращате на малки части, но на повече списания, увеличавате шанса повече редактори и списания да видят работата Ви, което увеличава шансовете Ви за прием.

3. Създайте си ритуал по отхвърлянето. Един колега си е направил ритуал да си купува „Кафе с мляко за отказ” за всеки отказ, което звучи вкусно и по-скоро като празненство, отколкото като примирение. Моят собствен ритуал е следният: вместо да се тръшкам и обидена да си повтарям, че това списание никога няма да ме публикува, аз изпращам друга творба, което дава резултат по отношение на приемането в повече от един случай, а дори да не се случи, ми позволява да се отдам изцяло на писането.

4. Използвайте отказа като мотивация. Някои писатели се заклеват никога повече да не изпратят творбите си на това списание, ако те са били отхвърляни достатъчно пъти, от което горчилката в живота им се е увеличила и приемат това като гаранция, че списанието никога няма да ги публикува. Други писатели се предават и се отказват от тази творба, ако е била отхвърлена. Да се откажете от кандидатстване с Ваши творби, защото чувствата Ви са наранени, само стеснява потенциалните места за Вашата творба и хаби Вашата креативна и емоционална енергия, която сте вложили в творбата си. Вместо това, продължавайте да изпращате на списанията своята любов и своите творби, с което ще се почувствате горди. Човек се чувства добре, когато едно списание уважи и най-накрая публикува творбата му. Нещо повече, чувства се дори по-добре, когато творбата, за която се е предал, че някой някога ще публикува, най-после намери свой дом.

5. Станете по-креативни. Започнах, като колекционирах всички откази, които съм получила. Накрая, аз използвах всички тези откази, за да си направя декупаж на масичката ми за кафе и продължих да правя това в офиса ми. Масичката ми служи и за напомняне, че отказът е част от процеса – ако не получа отказ, аз не си върша добре работата на писател, - но и за малко вдъхновение, тъй като дузина или повече списания, минали през масичката, сега ме публикуват. Изкуството и занаятите са приятен начин да се разсеете от самосъжалението – плюс това, ако прибавите едно кафе с мляко, нещата няма да изглеждат чак толкова зле.