четвъртък, 11 септември 2014 г.

Айзък Азимов – „Космически течения”



Издателство „Галактика”
Година – 1991
Преводач – Теодора Давидова

можете да прочетете и на страницата

Името на Айзък Азимов говори само за себе си и всеки почитател на жанра „Научна фантастика” има достатъчно информация за него. Да не говорим, че интернет пространството предоставя достатъчо данни, по-голяма част от които (поне) добре преведени. За всички нас, които харесваме жанра ще остане с „Трите закона на роботиката” и неологизмите „позитронен”, „психоистория” и „роботика” (вж. „Оксфордски речник”) както и с творчеството си, в което ги прилага. Оказва се, че все има какво още да прочетем от него, нали?

„Космически течения” не е сред най-популярните и най-харесваните му книги, но за мен беше пропуск в образованието ми, който наваксах. Написана е през 1952 г.  – относително към края на първия му период като писател-научен фантаст (от 1939 до 1958 г.), последван от тридесетгодишно писане на нехудожествена литература и втори период (от 1982 до 1992 – годината на смъртта му).  Историята е част от поредицата „Империята” и се случва през 34 500 г. сл.н.е., когато Трантор (измислена от Азимов планета от поредицата „Фондацията” и „Империята”) управлява все още само половината от Галактиката.

Накратко, сюжетът разглежда внедряването на един полуидиот на красивата, но окупирана заради богатството си планета Флорина (крит – изключителна суровина, която само на тази планета не изглежда като обикновен памук). Озовалият се кой знае откъде там идиот, на когото дават достойния прякор Рик (малоумен) в началото почти не може да се движи, какво останало да говори свързано. За негов късмет е намерен от местна жена, Лона, която със силата на любовта му помага малко по малко да заприлича на човек. И всичко това би рискувало да се превърне в сълзлива романтична история, когато се намесват Сарк и Трантор – две империи, които според тях имат законното право да владеят Флорина. Докато Сарк се възползва от правото си на законен собственик, Трантор шпионира и прави нужните ходове да заеме мястото му. Междувременно чисто егоистичните им планове са осуетени от съобщение, предупреждаващо за скорошния край на Флорина, чието слънце ще избухне като нова, а паралелно с това Рик, за когото се установява, че е обработен с психосонда, започва да си спомня все повече и повече от своето минало. Конспирации на високо космическо ниво и лични страсти превръщат фантастиката в шпионски трилър, изпипан по всички правила на жанра.

От друга страна, след години, учените установяват, че теорията за космическите течения, обоснована в романа,  не издържа проверката на времето, но не това е най-важното (поне за мен), тъй като Азимов следва своята логика и се обосновава в писането си, а не фантазира като повечето „кабинетни писатели” (както обикновено наричат тези, които се задововляват със собственото си въображение). На мен лично, патосът и описването на Земята като прародител на всички населяващи Галактиката ми дойде малко в повече, но не забравям кой е Айзък Азимов, както и кога точно е писана книгата.

Историята увлича, предизвиква размисли и подтиква към търсене на допълнителна информация. Дали се сещате за по-добри причини да прочетете една книга?