сряда, 17 септември 2014 г.

П. Ч. Дохърти – „Сенки в Оксфорд”



Издателство „Еднорог”
Година – 2001
Преводач - Мариана Димитрова
 можете да прочетете и на страницата

Анотация: Въпреки няколко неточности в превода, включително и в името на писателя, книгата е една от онези, които биха задоволили вкуса на всеки любител на мистерията и свръхестественото - не като сензация, а като част от безпределните възможности на човешкия разум.

Мрън! Така се започва ревю, да знаете. Обаче няма как иначе, след като на красивата корица, дело на Христо Хаджитанев, името на автора е написано – „П. К.Дохърти”. Ами това е Пол Чарлз Дохърти. Чудя се защо ли се опитват да развалят удоволствието на що годе начетените читатели. За съкращенията има установени правила. Към тази нередност, ще добавя и изречения от типа на: Въпреки образованието, получено в Кембридж, той винаги отстъпваше пред сър Годфри, въпреки че Рицарят...” Аз не откривам тук етимологична фигура. Ако греша, поправете ме, моля. Знам много добре колко труден за превод е Дохърти и сигурно точно заради това не го превеждам. А книгата има и редактор, все пак. Не ми е приятно да пиша всичко това, но ако виждам смисъл от споделянето на рецензии (понастоящем, ревюта), той е само в това да уточним какво ни е харесало и с какво не можем, а и не бива, да правим компромиси. Аз мога да чета и в оригинал, но така ли ще подпомогна българското книгоиздаване, колкото и незначителен да е моят принос? До тук с мрънкането. Сега минавам към...

Книгата е от поредицата „Кентърбърийски загадки”, в която Пол Чарлз Дохърти, роден на 21 септември 1946 г.,  включва и следните творби: „Пазителят на портите”, „Тайните на замъка”, „Блуждаещи огньове”, „Песента на палача”, „Отмъщението на мъртвата” и  още непреведената, доколкото зная, написана през 2012 г. “The Midnight man”.  Разбира се, препратката към „Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър от 14-ти век е повече от очевидна, което от своя страна прави предизвикателството още по-голямо.

В хана „При мантията”, до която ще Ви отведе една котка (любим похват и на други познати писатели), ще се срещнете с вече познатите Ви поклонници, отправили се към мощите на Томас Бекет. Те са представени първоначално през погледа на ханджията Хари, който е част от тази „разнородна”, както той я определя, група. Историята вече е позната на челите някоя от гореспоменатите книги:

Пътят е дълъг, нощите – скучни. Какво друго им остава на тези различни хора, освен да приемат предизвикателството на Хари да разказват истории – весели през деня и загадъчни –през нощта, - още повече, че за най-добрата ханджията е обявил награда от кесия със сребърни монети. В тази книга разказва Рицарят, придружен от своя син и един йомен – свободен земевладелец, който има задължението да следва своя феодал по време на война. А войната на Рицаря, както ще разберете, съвсем не е нещо познато. Началото на историята е повече от завладяващо:

Гарваните с хищните си клюнове се бяха натъпкали с човешко месо...”

Повторете си го на глас, бавно. Разбирате какво имам предвид, нали? От тази сцена, фокусът постепенно се стеснява, докато ни отведе до сър Хюго (когато прочетете, ще разберете кой е той) като при това стесняване, минава през важни моменти, които допринасят както за звученето на творбата, така и за по-ярката ѝ образност. На места ще забравите, че четете и ще имате усещането, че гледате филм – толкова майсторски описани са и обстановката, и героите, и самият сюжет, в който наред със средновековните персонажи, ще се срещнете и с истински (да, съвсем истински изглежда при описанието му) стригой.

Не знам за Вас, но аз винаги съм се питала какво би накарало някого да изследва страха от непознатото, задължително идентифициран със заплаха за живота. И у всеки автор на такава литература откривам различни отговори. За Пол Чарлз Дохърти може би е валидно следното – да доведе човешкият разум до ръба на собствените му възможности, за да му даде шанс да се доразвие. Едва ли предполагаме какъв потенциал е заложен в него, докато не бъдем изправени пред невъзможното.