неделя, 18 май 2014 г.

Предизвикателства от Япония



 В днешното „Неделно четиво за писатели”   Ви предлагам три, на пръв поглед, нямащи нищо общо помежду си статии – едната, посветена на любимия ми хайку поет Бусон, втората, посветена на танка и третата, на седока. Общото между тях са именно някои японски форми на поезия и колкото и да ме убеждават, че България няма нищо общо с този начин на изразяване на поетичните настроения, факт е, че не един или двама наши поети бяха наградени на международно ниво. „Много важно” – биха възклинкнали някои по-скептично настроени читатели. Може би, но не е ли целта да покажем на света, че Родината ни е много повече от черноработници и промити от един тоталитарен режим мозъци? Не правят ли това спортистите ни и други хора от областта на науката и изкуството? Излишни спорове. Тъй като аз харесвам тези форми за поезия, реших, че в моя блог има място и за тях. Посочвам източниците си на информация, които систематизирах в тези статии и още веднъж уточнявам, че като изключим част от първата статия, другите са преводни, а не мои определения и дефиниции. И така, приятно четене на тези от Вас, които нямат нищо против предизвикателствата,

В.С.
Друга страница в блога ми, която би представлявала интерес, надявам се, за почитателите на източните форми на поезия е "Хайку - опити, грешки и признания".
Танигучи Бусон
(1716-1783)

Още на 20 г. напуска родното си селище Кема, където не се завръща никога повече, и заминава за Едо – днешно Токио. Танигучи Бусон, променил фамилията си на Йоса през 1744 г., освен знаменит още приживе художник, е поетът на красивото,  на доброто, на хармонията. Част от движението за връщане към ценностите на Башьо – лиричност, съзерцателност и романтичност; единство на противоположностите, природна хармония, живот в настоящето, - той се е учил на поетично майсторство, освен от Башьо, от Хаяно Хаджин. Хаджин е поет, познат с майсторството си в хайкай – съвременният вариант на ренка, но вече със сатиричен елемент, също състоящ се от 14 или 17 мори (японски звукови единици – а не български срички) – и също последовател на Башьо.

Характерно за Бусон е, че той не се е ограничил в копирането на гореспоменатите истини, а е продължил да ги търси по свой начин. За Бусон е важно изкуството да постига красота, добрина и душевна хармония. Той се обявява срещу вулгарното и пошлото, вече намерили място у негови съвременници. Предвид това, водеща роля в стиховете му имат не прякото наблюдение и личният опит, а въображението. Това е и причината Харуо Ширане да го нарече „кабинетен поет.” Красиви са реалистичните картини, невъзможни в реалността – фазан (една от най плашливлите птици) на моста, по който минават толкова много хора; сакура в оризова нива и т.н. Ключът по всяка вероятност е изразителността на думите, които използва с цел да постигне свободата на духа в изкуството. Бусон е признат за ненадминат майстор на ренку, отличаващо се с неочаквана смяна на картините, асоциативни връзки и богато въображение, без тези картини да имат съответствия в действителността.

Запленен от китайската история, Бусон посвещава не малка част от творчеството си на техните легенди и поети.

Ето и една снимка на "Пролетен пейзаж" от Йоса но Бусон  и едно негово хайку в превод на Братислав Иванов:

Пролетен вятър -
дълга е дигата,
далеч е родният дом.

Източници:
„Хайку и дзен” – Братислав Иванов
Haruo Shinare


Бързо ръководство по писане на танка
от Джийн Емрич

След хайку, танка беше най-голямото предизвикателство за мен. Наясно с положението, че това не е „наша” (да се разбира, българска) форма на поезия, както не един или двама патриоти сред пишещите се аргументират, все пак реших да опитам. Първите ми опити преди четири години не бяха на висота, но няма да ги изтрия защото все пак по тях мога да следя развитието си. Първият ми успех с танка беше публикуването в „Atlas Poetica”, бр. 16, последвани от още един в брой 20, посветени на„География и творческо въображение” и то именно след като прочетох „Бързо ръководство за писане на танка” от Дж. Емрич, чийто превод Ви предлагам по-долу. За да се предпазя от нарушаване на авторски права и загубата в превода, която е неизбежна при превод на поезия, ще дам пример с един от тези мои танка стихове, вместо оригиналните на Джийн. Надявам се, че ще бъде интересно за други мои приятели, увлечени от тази форма.
В.С.

Танка, лиричното стихотворение на пет реда от Япония, бързо става популярно в англоезичната поетична общност. Подобно на хайку, по-краткия ѝ братовчед, танка обикновено е добре обоснована в конкретни картини, но също така прелива в лирична дълбочина и задушевност, която идва от директното изразяване на емоциите, също както и загадъчност, внушение и нюанси. Ако вече сте писали хайку и някога сте искали да добавите обяснение към Вашите стихове, то танка е формата за Вас! Естетиката на танка е широка и обхваща всичко. Може да пишете фактически за всеки предмет и да изразите Вашите ясно формулирани мисли и чувства.
   
1. Помислете за една или две прости картини от един момент, който сте преживели и ги опишете с конкретни термини – какво сте видели, опитали, докоснали, помирисали или чули. Напишете описанието на два или три реда. Ще използвам редове от едно от моите собствени стихотворения като пример:

изпращам ти писмо
по пощата

2. Отразете това как сте се почувствали или какво сте си мислели, когато сте преживели този момент или вероятно по-късно сте имали време да помислите за него.

По отношение на момента, описан по-горе, аз си мислех за това колко често съм наблюдавала и фотографирала чапли. Всъщност, за тях може да се каже, че са определяща част от моя живот. Моите поетически инстинкти се хванаха за тази дума „определящ” и аз знаех, че имам идея за това, какви биха били следващите редове.

3. Опишете тези чувства или мисли в оставащите два или три реда:

лек бриз
по поляната
глухарчета

4. Комбинирайте тези пет реда:

изпращам ти писмо
по пощата
лек бриз
по поляната глухарчета

5. Обмислете това да се върнете на третия ред от Вашето стихотворение и да го превърнете в ред-пивот. Това е, ред, който се отнася и към двата първи реда, както и към крайните два реда, така че, те по всякакъв начин да имат смисъл граматически. За да направите това, обърнете редовете.
Ето го моят стих с преподредени редове, за да се създаде пивот на трети ред:
лек бриз
по поляната
глухарчета
изпращам ти писмо
по пощата

За да проверите пивот-реда, разделете стихотворението на две триредия и вижте дали всяко от тях има смисъл

лек бриз
по поляната
глухарчета

глухарчета
изпращам ти писмо
по пощата

6. Помислете за формата или структурата на Вашия стих. В Япония, танка често се пише на един ред с части, състоящи се от 5-7-5-7-7 звукови символа или срички. Някои хора пишат танка на английски на пет реда 5-7-5-7-7 срички, за да се доближат максимално до японския модел. Може да ви се иска да опитате да пишете танка по този начин. Но японските срички са по-кратки от тези в английския език, което води до по-кратки стихове, въпреки че броят на сричките е същият. За да се доближат до японския модел,  някои поети използват приблизително 20-22 срички и структурират „къс-дълъг-къс-дълъг-дълъг” или дори свободно формулирани структури, използвайки пет реда. Може да искате да опитате с всички тези подходи. Моят стих за бялата чапла е свободна форма.

7. Решете къде главните букви и пунктуацията може да са необходими, ако това изобщо се налага. Танка стиховете обикновено не се състоят от пълни изречения и първата дума в ред едно обикновено не е с главна буква, нито пък последният ред завършва с точка. Идеята е да запазите стиха отворен и малко откъслечен или непълен, за да окуражите читателя да завърши стиха със своето собствено въображение. В моя стих двоеточието може да се добави, без това да попречи на пивота

лек бриз
по поляната
глухарчета:
изпращам ти писмо
по пощата

 Реших да използвам идентичност, вместо двоеточие

лек бриз
по поляната
глухарчета
изпращам ти писмо
по пощата

Няколко финални съвета преди да напишете първия си стих:
Танка стиховете обикновено нямат заглавия, освен ако не са „танка-цикъл” или „танка-поредица.”
Обяснението може да бъде отделно от конкретните картини или вплетено в тях. Въпреки че, обяснението е ок, добър подход е – както във всяка добра поезия – да „показваш, вместо да разказваш.”

    Това е много опростено, бързо начално ръководство за писане на танка. Колкото повече пишете танка и четете стиховете на другите, толкова повече ще намерите вариации на подхода, представен тук. Наслаждавайте се на формата и не забравяйте да споделяте стиховете си с другите! Добро място е да започнете с танка общество, такова като Танка обществото на Америка или други организации, дошли от различни места по земното кълбо.

НАУЧЕНО ОТ БРАТИСЛАВ ИВАНОВ:

Ренга – низ от строфи-епизоди с неочаквани обрати, предизвикани от играта на асоциации. Времето в ренга е вечното настояще, действието винаги е тук и сега. Ренга си остава поезия, отразяваща литературните вкусове на аристокрацията.

Бързо ръководство за седока
 
Mar 24, 2009
По-стара от хайку поне с век, седока е всъщност комбинация от два по-кратки  стиха, прилепени заедно. За да започнем, нека прегледаме първата част на седока – катаута.
Стихът катаута е забравен стил в японската култура, често оставян настрани, когато хайку и танка създават впечатление, че пасват по-добре. Катаута е стих от три реда, който има сричков шаблон 5/7/7/. Трябва да се отбележи, че много рядко можете да видите самостоятелна катаута. Повечето пъти са верига от два или повече катаута стиха.
Когато един писател вземе два катаута стиха и ги постави гръб-в-гръб, за да оформи солидна строфа, тази форма се превръща в седока. Седока има 38 срички на шестте реда, които трябва да се четат като: 5/7/7/5/7/7. Тъй като няма много история за седока, предвид това, че е била засенчена от по-популярни стилове в японската култура, много малко се казва за „правилата” за писане на седока. Могат да бъдат стихове на настроенията, които изразяват определени чувства по дадена тема или могат да бъдат песен за природата, подобни на танка.
Седока може да бъде написана като една или повече строфи и може да съдържа идея или тема. Единственото правило, което е познато е, че всяка катаута трябва да може да се чете като отделно стихотворение. Когато два катаута стиха се поставят един до друг като строфа, би трябвало да бъдат логични и да разказват завършена история.
Ако извадите първата половина от втората катаута, трябва да имате две отделни и независими едно от друго стихотворения. Ако я върнете, имате две части от същата страна, които са свързани заедно, за да оформят пълна история.
Тъй като седока може да бъде на каквото и да е тема, всяко поетично средство е игра. Опитайте се да използвате анжамбман, алитерация, метафора, рима... Запомнете, че дължината на Вашата седока няма ограничения! Можете да имате седока от 2 строфи или седока от осем страници, толкова дълга, че всяка строфа да бъде две пълни стихотворения, съединени заедно, за да направят едно цяло.
Седока може да бъде зарибяваща, тъй като има съвсем малко правила и толкова много за проучване в света на кратките поетични форми. Опитайте няколко и скоро ще имате тетрадка, преливаща от тази забравена форма.
Ето тук споделям моите първи опити, приети от “Bamboohutpress” със съответните връзки към тях. 
В.С.