понеделник, 13 октомври 2014 г.

Лили Чолакова - "Диви ветрове"

Година на издаване - 2014
можете да прочетете и 

Такава книга няма - няма издателство, няма ISBN, съответно - не може да бъде продавана в книжарница. И все пак - това, в ръцете ми, какво е? Книга. С изработена корица в стилни цветове, обещаваща разнолика, но надявам се, не и разхвърляна поезия. Иска ми се да уточня предварително - точно това, а не идентификационни номера и наименования на издателство, е нещото, което очаква всеки един читател. В противен случай, бихме си чели в интернет публикуваните тук или там стихове. За да се нарекат "стихотворения" и да бъдат включени в стихосбирка, е нужно нещо повече от публикуването им, а какво е това нещо, всеки автор решава сам за себе си.

В случая, стихотворенията на Лили Чолакова, която имам възможността да познавам лично, са подредени като един живот с цялата му разноликост и естествено-неестествени обрати. Живот, започнал в детството, с първите ухания и докосвания, предизвикващи спомени, минаващ през събирания и раздели, нов живот и смърт. Животът като израстване, в което "Аз" отстъпва място на "Ние". "Ние", от своя страна, също израства и събира у себе си повече от "Ние двамата".

Основните теми в стихосбирката варират, както вече споменах, от детството и скъпите на сърцето хора, през голямата, вечна любов, до глобални проблеми - на самотата, на вдовиците, станали в пет, на живота като маратон, като сцена и дори като изкуство.

Образите добиват плътност и оживяват с дъх, ухание, цветове, интерпретации на дъжда като време (с цялата разноликост на тази дума в иначе богатия ни език).

В стихосбирката "Диви ветрове" преобладават стихове с кръстосана рима, въпреки че не липсва и свободния стих, какъвто срещаме в "Изгубена", в който песенното звучене на римата е запазено. Може би, с уговорката, че аз не съм поет, ще намерите и не до там силни рими като "смях-грях", повтарящото се в две стихотворения "тичам-стичам" и някои други, но това са дребни недоразумения, подразнили моя не до там музикален слух, което автоматично прави тези размисли лични, а не критични. Друг недостатък, отново от моя гледна точка, са прекалено директните констатации като "Грозно" (в "Стара майка") или дори в самото заглавие "Вярвам", които Лили е можела да избегне, тъй като в повечето си произведения доказва, че може да "показва, а не да разказва" - основен принцип в създаването на литература. И все пак, като се има предвид, че Лили е не само автор, но е трябвало да се саморедактира - дори да приемем, че се е вслушала в някои съвети на онлайн приятели, цялата тази отговорна работа й е била прехвърлена лично - плюс тази на коректор, струва ми се книгата е добър продукт и дори да бъде продавана или подарявана лично от авторката (още една длъжност, която й е прехвърлена), ще достигне до нужните читатели. Кои са те ли? Тези, които ще оценят личното послание - всеки сам за себе си, всеки, пречупвайки я през своята личностна система. И едно стихотворение да си харесате, пак е достатъчно.