петък, 31 октомври 2014 г.

Пет любими страшки (и един бонус)

(или на Хелоуин, като на Хелоуин)

trick or treat
smell my feet
give me something

sweet to eat!



Нито ще Ви душа краката, нито ще искам същото от Вас. Колкото до вкуснотиите, ако не Ви притеснява това, което ще си причините с тях, купете си! Аз ще Ви почерпя с любимите си страшки, които повлияха на литературните ми вкусове и които все още препрочитам от време на време.

1. Приказките
Не знам как е при Вас, но за мен още първата приказка, която ми беше разказана, остана в съзнанието ми не с „и юнака яхнал царската дъщеря“ (имаше ли такава приказка?) или „царкинята целунала жабока и той се превърнал в принц“, а с обаянието на зловещите образи в него. Не съм мъж и не знам какво изпитва тази половина от човечеството, но винаги съм намирала Снежната Кралица за по-привлекателна от Снежанка и вещицата по-обаятелна от нещастната девица, пленена от нея. Затова и отдадох предпочитанията си към „братята фашисти“ (далечна препратка към времето, когато гледах телевизия и „Куку“ беше нещо истинско) и макар и трепереща под одеялото, препрочитах приказките им, които сякаш оживяваха в съзнанието ми. Дори в едно упражнение по творческо писане разказах за такъв сън, в който една от зловещите им героини ме посрещна в магазин за кукли и ме покани в склада. Мисля, че оттогава не спя следобед.

2. Немските романтици
Не знам кое им е романтичното, но от Е.Т.А. Хофман и романа му „Пясъчният човек“ съм запомнила как техният Сънчо краде очите на децата, които не искат да заспят, за да нахрани своите отрочета, живеещи Луната. От тогава сме много добри приятели със съня (нощем). Не, че моите очи са притрябвали точно на това чудовище, но именно там, в сънищата, покълналите фантазии избуяват с пълна сила, та дори и под формата на гореспоменатите кошмари. Пак у Хофман открих и първия робот в историята на литературата, за който писах в една статия. Олимпия, странната дама, завъртяла умовете на иначе интелигентните студентчета. 

3. Стивън Кинг
Е, как? Можеше ли някой да ми отнеме възможността да го прочета, въпреки че и до днес чувам строгия глас на майка ми, който поучително казва: „Това не е за теб!“ Не е за мен ли? Нали все някога ще се разболея, ще остана поне половин ден сама у дома и никой няма да може да ме спре. Така и стана. И до днес никой не може да ме спре да си купя негова нова книга, та дори и да не предизвиква същите трепети както в началото. Началото, в което една учителка видя в раницата ми „Живата факла“ и ме попита дали съм чувала за...

4.  Едгар Алан По
... не бях. Но бързо наваксах от любимата библиотека на родителите ми. Неговият гарван и до днес грачи в главата ми и въпреки че при първия прочит не ми беше съвсем ясен, продължавам да си го повтарям (почти го знам наизуст), а на 19 януари продължавам да напомням за тоста с коняк и три червени рози.






5. Х. П. Лъвкрафт

Първият ми прочит беше в оригинал. Бях сигурна, че съм загубила голям процент от прочетеното, защото това не са просто набързо нахвърляни думи. Всяка от тях има своята тежест и не може да бъде прескочена току така. Чудех се кой български преводач ще се успее да изпипа почти до съвършенство тези преводи. Краят на чуденето ми постави Адриан Лазаровски, който преведе „Планините на безумието“ и „Некрономикон“, отзиви за които ще намерите, ако кликнете върху заглавията.




И ако мислите, че всичко се изчерпва до тук, жестоко се лъжете. Обещах си да напиша за петте „Страшки“, които по някакъв начин са повлияли с коренен обрат в развитието ми като читател.
Накрая, като бонус, искам да отбележа, че отскоро на родния пазар имаме списание „Дракус“, в което можете да се запознаете със съвременни български автори на хорър, фантастика и криминалета, които са изненадващо добри.  Това са страниците на списанието – във „Фейсбук“ и в „Wordpress









Бу-у! Подсладете се с някоя добра книга, та дори от нея да Ви настръхнат косите.