четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Списание „Дракус“

брой 3/2014 г.
Издателство – Giana

част от

Пристигането на този брой от Русе до София отне толкова време, което бе вдъхновяващо и за Явор, и за мен, така че ако прочетете хорър разказ в който пощенски клон **** в София си получава заслуженото, да знаете откъде е започнало всичко. Тук е моментът да благодаря на Явор за това, че той не забравя абонатите си и не се отказва току така от това да им достави бройката. И така, списанието най-после ми беше доставено и успях да прочета разказите в него за един ден. Друг е въпросът колко време ми отне осмислянето им, за да не напиша нещо набързо.
И така, първият разказ е от Ралица Колева и се казва „Дестинация Мрак“. Много добра идея – да се обърне внимание на ирландския еквивалент на Хелоуин, т.е. на Самхейн. Сред персонажите срещнах любими герои и ми беше интересно да проследя сюжетната нишка, която макар и да не е нещо ново, беше увлекателна. Оставам с впечатлението, че авторката е начинаеща – наслагването на препинателни знаци !!!! или !?!!!, прекалено детайлното описание на вътрешното състояние на главната героиня, която се държи като разглезена тийнейджърка, „израстването“ й, представено като превъплъщение (ще разберете в какво). Иска ми се да прочета още разкази от г-жа Колева. Разкази, в които ще надскочи тези дребни проблеми и ще ни покаже много от наученото в книгите, които определено е прочела.
Милен Димитров и „От грешната страна на Бога“. Определено много добър стил, в който ми се иска да бъдат поизчистени излишните прилагателни и наречия от типа на „зловещо“, „неестествен“ – опишете го, г-н Димитров, виждам, че можете, „жалки“ (повторено за „останки“ два пъти) и някои и други клишета като „душата му замръзна“. Историята си я бива и ми беше приятно да прочета.
Георги Христов и „Българска ролетка“. Това вече е, както се казва, „друга бира“. Обсесията като невъзможност, представена по много интелигентен начин. Само две излишни прилагателни тук – „невероятно“ и „перфектен“, но може би защото съм жена и не ги приемам при описание на женско тяло. Това е леко намигване, разбира се.
Радослав Филипов и „Контакт със земна цивилизация“. Първото, което ми хрумна беше – old school is cool (старата школа е гот). И е, факт. Единствено патриотизмът и прекаленият ентусиазъм в края на разказа като че ли не са на място, но и не го развалят прекалено. Все пак остава един отворен завършек с въпрос, чийто отговор дава възможност за интерпретации.
Ния-Сирма Мариян Петрова и „Фантазия“. Абсолютна изненада! Момичето е на 13. Показва стил и познания, които дори някои 25-30-годишни автори не са овладели. Разбира се, че историята може и да Ви се стори леко наивна, но Ния е само на 13. Въпреки че стилът й ще „дразни“ някои, аз й пожелавам да продължи да работи точно по този начин и да не се отказва.
И Явор Цанев с „Комарджиите на мисълта“. Много висока класа – и като история за един много специален вид хазарт, и като начин на поднасяне. Дали темата е по вкуса Ви или не, не е от значение. По-важното е, че Явор знае как да я поднесе. Това е резултатът, когато не се разчита само на талант, а върху него се работи и с много четене, и с много писане. Всъщност, този разказ е част от новия му сборник „Слънчогледите“ – един пропуск, който ми се иска да наваксам възможно най-скоро.
Накрая, последният разказ е от класиката. Едва ли има почитател на жанра, който да не знае кой е Змей Горянин. Ако има, да побърза да прочете поне „Ру става ловец“.
Ами това е! Разкази, които бързо се четат, но някои от тях заслужава да бъдат препрочетени.