„Шадоус Фол” – Саймън Грийн

издателство "Изток-запад"

година - 2013

преводач - Лидия Цекова

можете да прочетете

и тук

 В личния сайт на Саймън Грийн прави впечатление съвсем кратката биография (за сметка на библиографията му), което би трябвало да замисли някои наши съвременни писатели. Както и да е, ето и преводът ми на биографичната бележка. Правя го не толкова с информационна цел – „Уикипедия” предлага доста добра информация и на български, - а защото струва ми се точно там е подбрано най-важното за автора и може да бъде вдъхновяващо за можещите сред пишещите хора:

„Саймън е роден в Брадфорд на Ейвън, Уилтшир, Англия (където все още живее). През 1955 г. получава магистърска степен по модерна английска и американска литература от университета „Лестър”, а също така е учил и история и има хуманитарна степен. Неговата писателска кариера започва през 1973 г., когато е бил студент в Лондон. Първата му действителна продажба е бил разказът със заглавие „Manslayer” през 1976 г., но по-късно не е публикувана; “Awake, Awake” е била първата му продажба на професионален редактор, през 1979 г. По-късно продал шест или седем разказа на любителски списания, преди пазарът за тях да изчезне на практика за една нощ.

След години, през които получава писма с откази, той продава седем невероятни романа през 1988 г., точно два дни след като започва да работи в книжарница „Билбо” в Бат (след като е бил три години и половина безработен!). Това е последвано през 1989 г. от още два и от комисионната да напише романизация по филма на Кевин Костнър „Робин Худ: Принцът на крадците”, от който продава 370 000 копия.”

Понастоящем едва ли има почитатели на фантастика и фентъзи, които да не познават произведенията на Саймън Грийн. Романът му „Шадоус Фол” (той го определя като най-доброто си произведение) е издаден през 1994 г., а преводът, с малки резерви, касаещи част от бележките под линия, майсторски издържан от Лидия Цекова, излиза на българския пазар през 2013 г. от издателство „Изток-запад”.

С какво ме впечатли "Шадоус фол"? Особено пък като се има предвид, че съм почитател на Толкин - авторът, който е създал най-добрия до сега фентъзи-свят в световната литература. Преди всичко, именно със създаването на такъв завършен свят, в който вече има и съвременни герои и елементи. Нормално – Саймън Грийн е наш съвременник. Интересното е, че отивайки в градчето Шадоус Фол (да, наистина отивате там, а не просто четете поредната измислица), намирате отговорите на въпроси, които може и да са ви минавали през главите, но не са се задържали дълго там. От една страна, кой приживе ще губи ценно време да мисли какво е там, „отвъд”, а от друга – защото необяснимото в някои случаи е по-добре да остане такова, вместо да създава допълнителни проблеми. Саймън Грийн не бърза да срещне читателите си със смъртта. Той ги отвежда на онова място – един вид, преход, - където забравени хора и герои от различни произведения все още имат повод да живеят. Поне докато някой има нужда от тях. Сред най-различни типажи, които срещаме в ежедневието си и за по-лесно наричаме „ексцентрични” или „откачалки” ще видим и много герои от анимации и комикси, бунтари, бивши писатели, рок-певци и какви ли не, за които почти никой не иска вече да си спомня. От всички тези образи, населяващи невидимото за всеки, но избиращо обитателите си градче Шадоус Фол, от които нито един не е просто фикция, която подобно на дервиш се върти около себе си за да получи просветление, а непрекъснато е свързан с останалите, което допринася за още по-завършения вид на този свят, прави впечатление образът на Времето - „достолепен старец, символ на сезоните и годините. Безсмъртен в известна степен”.  Първо, придружавайки двама от героите, влизате в неговите владения и усещате присъствието му по невероятното описание на неговата обител. Няма да издам и дума от него, защото то е като магия, която може да бъде развалена от празнословия. След като продължавате да се оглеждате наоколо, сякаш камера в европейски филм следва появяването на героя. Срещате творенията му – роботи, защото няма деца, - най-близката му пазителка (изключително колоритен образ), а след това и самия него. За да бъде картината съвсем завършена, накрая ще се появи и най-невероятното му творение, едно плашило с име Джак Феч (но какво само!). След като сме се запознали с него от разкази на героите, то ще изплува на сцената съвсем безмълвно и със съвсем непредвидими реакции, едва след като вече сте в плен и проявявате пълна емпатия към Времето.

В романа не липсват и елфите, но съвсем не идеализирани същества от светлина. Авторът, с прекрасно чувство за хумор описва и техните слабости, но не пропуска да предупреди: "Имат достъп до магии и наука, за каквито човек не може и да мечтае." Те, заедно с другите герои, ще бъдат основен персонаж в предстоящата битка за нов ред (но далеч от изтърканите шаблони), предизвикана от нарушаване реда в Шадоус фол, за която кметът и шерифът на градчето не са достатъчно добре подготвени. Входът към елфическата обител е главата на прастар звяр. Нещо повече – влизането е възможно само ако минете през огромната му паст. А той разговаря с посетителите посредством ... телепатия. Колко вида елфи има? Каква е тяхната роля? Е, „Шадоус фол” е в книжарниците и ви очаква.

И като споменах битка – пригответе са за едно от най-смелите, но и най-издържани произведения в това отношение. Всъщност, какво пиша? Няма начин да бъдете подготвени. Колкото и добре да познавате творчеството на Саймън Грийн, колкото и книги да сте прочели, колкото и внимателно да сте следвали сюжетната линия. Може би, ако и вие като мен не сте почитатели на хепи-енда, ще останете разочаровани от ангелски песнопения и събрали се отново, разделени от смъртта, близки хора. Но замислете се – какво очаква тези, които имат шанса да продължат заедно, след като вече са свикнали да бъдат разделени. И то там, където се сбъдва най-старото пророчество – "да има Светлина". Въпрос на гледни точки и усет към прочита.

Надявам се, че тези малки щрихи към грандиозния епос няма да развалят удоволствието от четенето. Още повече, че краят, макар и щастлив, ще ви развълнува, колкото и да се правите на железни, почти безчувствени стабилни хора. Всъщност, знаете ли, струва ми се, че безчувствени хора не четат фентъзи, фантастика и ужаси. А „Шадоус фол” е един от еликсирите за крехката им (ни) душевност.