Ищван Йоркен „Едноминутни новели”

можете да прочетете

и тук

Издателство „Жанет 45”

Преводач – Николай Павлов Бойков

„... писано тайно, в малкото свободни часова, които успях да открадна от историята. Навярно по тази причина винаги съм се стремил към немногословност, краткост, точност, търсил съм същественото”

Ищван Йоркен, 1968

Как да не се доверите на такъв човек? Нима не се давите вече в море от многословност, където всеки говори на бързи обороти, сякаш пести рекламно време, което струва прескъпо. А едва ли имаме по-голямо от думите, когато знаем как да ги използваме. Нужните думи в двата предговора на „Едноминутни новели” – от автора, Ищван Йоркен и съпругата му, Жужа Радиоти (специално за българските читатели) – обосновават нуждата от тази краткост и точност, но съгласете се, че това е въпрос и на самовъзпитание на уважение към думите. Може и да ви звучи наивно, но ако се замислите, ще разберете колко истина има в „Упътването за уотреба” не само на „Едноминутни новели”, но на всяка книга:

„Първо заглавието, после текста: това е единственият правилен начин на употреба.”

В тази книга можете да намерите много интересни четива – от обяснението на думата „гротеска” през няколко смърти, че дори и възкръсване на мъртва жена до това какво е  „оптическа измама”.

В някои от новелите ще се срещнете с „общителния самотник” (Пруст), принуден да споделя ограничено пространство с нарастваща тълпа от хора, а в други с абсолютната самота, за която „обяснение нямаше”. Противоречиви на пръв прочит обстоятелства, но толкова еднакви в частта си с изследването на човешката психика и възможностите за разширяване на съзнанието.

Граничещи с произведенията на абсурдистите, а някои направо с гротеската (между другото, на страниците на книгата ще срещнете и много интересно определение за нея), едноминутните новели на Ищван Йоркен дават достатъчно материал за размисъл дори за хора, които никога не са и помисляли за подобен начин ан живот, какъвто е водил авторът. А мечтите? „И най-дръзките мечти са осъществими” е заглавието на една от едноминутните новели. Нищо, че нашенски „сърдити старчета” (не като възраст, а с маниакална вяра в собствената си неповторимост) твърдят, че думата „мечта” е клише. Клише би била само за тези, които не знаят какво да направят с тази дума.

Ще си позволя малък цитат за да подплатя твърдението си, че не начинът на живот, а погледа върху живота определя дали новелите на Йоркен са актуални за различни ситуации. Особено днес, когато е пълно с „многострадални” хора, които само очакват съжаление, маскирали го с натруфеното „емпатия”:

„Стояха и гледаха, защото няма нищо по-завладяващо от страданието” („Смъртта на сифона”)

А ако си мислите, че сте много нещастни, защото не сте преценили с кого да споделите живота или леглото си навреме, то прочетете „Хляб” – онези 700 гр. на ден, за които се върви достатъчно дълго и шепата трохи, които остават винаги на масата.

А ако някой се чуди защо не се спирам по отделно на всяка новела, ще сгреши, ако допусне мисълта, че е заради достатъчно големия им брой. Ще ви отговоря с един цитат (с малко съкращение) от едноминутната новела „Старче мили”:

„След като взели да я преразказват ... смътната история станала още по-смътна.”

За да ви спестя това разочарование, ще ви кажа, че ви препоръчвам тези новели. Можете да прочитате по една-две на ден, но това няма да бъде загубен ден. А ако сте от щастливците като мен, които могат да четат по две книги едновременно, то ще можете по-лесно да възприемете и другата. Без значение каква е тя.