понеделник, 6 май 2013 г.

Сибин Майналовски „Сянката”



можете да прочетете
и тук
Издава: „БГкниг@”

Познавам Сибин Майналовски само от разказите му, които съм чела в интернет. Когато в станалия вече част от ежедневието ни „Фейсбук” се появи новината за това, че излиза новата му книга „Сянката” не само в електронен, но и в книжен вариант, логично се зарадвах, защото стилът на автора ме беше впечатлил.
На пръв прочит, разказите в „Сянката” са истории с писхопати, които са наранени от майки, съпруги и любовници. Тук феминистките (ще ме извините, но за мен – жени с комплекси), може да се противопоставят, но като жена го заявявам – прекалено е „слабият пол” винаги да бъде представян като жертва. Нали точно на феминизма дължим правото си да бъдем образовани, да гласуваме и да защитаваме правото си на живот. Съответно, ще носим и отговорност за това. Както и за случаите, когато умишлено (няма такова нещо като неволно) нараняваме мъжете около и най-вече – до себе си. Освен това, Сибин Майналовски не застава срещу всички жени. Напротив, ето какво казва главният герой в разказа „Обичай ближния си”:
Заради такива като вас страдат хора, които заслужават истинска жена, а вместо това получават разгонена вещица...”
Е, ако някоя от дамите се идентифицира с това определение, моля да не се сърди на автора. Но не с тези проблеми се изчерпва тематиката на книгата. С вещината на фин психолог, Сибин изследва възможностите за оцеляване на различни типажи, които можете да срещнете на всяка крачка, но за по-сигурно ги изпраща в паралелни светове (там, където се превръщат в сенки), в космоса или ги среща с особняци (ако повече ви харесва – с откачалки). Чувството за справедливост не напуска нито за миг историите, които Сибин разказва и които така увличат читателя, че го правят още един от героите.
Това, което прави впечатление в разказите е, че писателят чете много и то с разбиране. Тъкмо да си кажете: „Това ми е познато от...” и се случват две неща. Първо, Сибин Майналовски ви дава директната препратка към това познато. И второ, той ви предлага своята нова, че дори на места и новаторска гледна точка, която защитава мотивирино в тази „симбиоза” (както ще разберете след прочита, доста „опасна” дума) от хорър, фантастика и фентъзи.
Един от любимите похвати на автора е сравнението. Неведнъж съм ви запознавала с моето отношение към това изразно средство. Като всеки опитен писател, Сибин е наясно, че то е доста капризно. Ето защо, съвсем не се взима насериозно, когато го използва, а с нужното чувство за хумор иронизира не само героя си, но и самия себе си. И то не с цел да се хареса, а защото така усеща живота, с което неминуемо печели симпатиите на читателите си.
Няма да правя обзор на всеки разказ по отделно, защото всичките двадесет и четири на брой ме впечатлиха и рускувам да ви залея със спойлери – било като (дори и кратко) маркиране на съдържанието, било с цитати. Тях ще си ги запазя в личните блежки, по страници. Като пишеща, не мога да пренебрегна факта, че разказите са и вдъхновяващи, но за сега ще се въздържа от друго писане, освен от споделяне на прочетеното. Такава година е за мен. За щастие на издателите, които могат да стигнат до книги като тази на Сибин Майноловски. И най-важното, да я оценят по достойнство и да я издадат в тираж, далеч надскачаш този, за който сме свикнали да чуваме от самофинансиращи се автори. 
Накрая, не е за пренебрегване фактът, че илюстрациите са на автора - още един от начините, по които прави достъпен своя богат свят.