понеделник, 6 септември 2010 г.

С богиня в сърцето




Не помня кога точно приютих Немезида в сърцето си, но до последния момент на пребиваването й там, нейните настроения превръщаха дните ми в лудост, а нощите – в кошмар. Така или иначе, вече бях отворила врата за нея и тя се наслаждаваше на своите игри до насита. Може би всяка мъртва богиня очаква новия си храм, за да се съживи и да поднови заниманията си.
Везните на Немезида бяха повредени и тя искаше от мен да извършвам досадните измервания, без въобще да я е грижа, че аз меря „на око” и творя, а не се използвам „мерки и теглилки”. Освен това, как ли бих могла да меря точно, след като не знаех кое е добро и кое е зло? Бях наясно с това не само от размислите на Вантала, но и опитът ме беше научил.
Когато й споделих тези свои притеснения, тя се изсмя и ми подаде юздичката. Каза, че докато я държа, ще мога да намеквам за необходимостта другите да контролират поведението си и така „ще изляза суха от водата”. Звучеше добре, но би било приложимо, само ако бях богиня. Нали можете да си представите колко нелепо бих изглеждала, размахвайки някаква юздичка и уверявайки хората, че трябва да се контролират? В най-добрия случай, бих се озовала в лудница.
Очевидно Немезида се забавляваше с моята недодяланост и ми подаде меча – наказанието. Ръцете ми се разтрепериха, а пред очите ми притъмня. „О, Богиньо, даваш ли си сметка какво означава оръжието в ръцете на неуравновесен човек? Този меч означава власт и могъщество, а има една приказка, че като дадеш власт в ръцете на простия човек, можеш само да му гледаш сеира.”
Тя само сви кокетно рамене и скочи в колесницата си с впрегнати грифони. След това помаха с ръка. Опустялото ми сърце се сви от ужас. Когато Немезида се качи в колесницата си, това означава само едно – бързо възмездие.
Какво ли възмездие ме чака? Мога само да гадая. Аз, която прогоних една Богиня от сърцето си.