Имаше някога един град, пълен с безброй часовници, от които нито един не работеше. Времето се плъзгаше по покривите на къщите, разместваше леко керемидите на къщите, близваше неусетно камбанарията на старата църква и отлиташе нанякъде. Беше обидено. От мълчанието на часовниците. От нехайството на хората. Те не бяха млади, но не бяха и стари. Не бяха грозни, но не бяха и красиви. Живееха ден за ден, без да чуват часовници, които да отмерват всеки час или да приветстват неговата половинка.
Някогашните часовници стояха по рафтовете на един магазин. Собственикът му не ги продаваше, но колкото повече часовници събираше, толкова по-богат ставаше той. Защо ли? Защото който заключва времето, отключва мъдростта. Тя е по-скъпа от всяко имане, което можете да намерите на земята.
Имаше някога един град. Може и още да го има. Кой знае къде се намират онези, които заключват времето?
красиво
ОтговорИзтриване