понеделник, 20 септември 2010 г.

Разпилени (разкрития)



вариант –1-

Когато жълто-червените листа прегръщат земята за сбъдване (и сбогуване), дебели жилетки (споделени) прилепват по телата. Отдалечават ни едни от други. Или пък ни провокират, за да се открием? Под пластовете, които скриват нашето Аз. Онова, което се осмелява да се разкрие само през лятото (голо) (съвършено в несъвършеното) (здраво).
Там някъде, на чаша (топъл) шоколад, сядат мечтите (за да плетат) и клюкарстват ли, клюкарстват (до прегракване) (до пръсване) (до себеотричане).
Лятото (се изплъзва) наконтено. Отива при друга (земя). За да я напусне в мига, в който е повярвала (в принадлежност).
Жълто-червените листа се сливат (в почвата). За да се родят (надежди) за отглеждане (през зимата).
Вятърът пее (на ухо) нещо (без аранжимент).
Разпиляваме се (в гонене) на вятъра.


вариант -2-

и сбогувания
(споделени)
...
голи
съвършени
(в несъвършенство)
здрави
топли
до прегракване
до пръсване
до себеотричане
се изплъзват
...
земя
(с принадлежност)
надежди
(през зимата)
пеят
(на ухо)
без аранжимент