Ярема - изворите на Железница

И днес, 11.05., но този път в компанията на Тео, тръгнахме от Ярема, по пътеката на "Витоша 100", но преди това се отбихме до параклис "Св. Мина". Малко след езерцето на пункт "Плана", пътят ни, макар и за кратко, се пресече с този на Янислава и Ивайло. Те имаха други планове за деня, а ние продължихме към Царева махала, а този път се отбихме за вкусен обяд в "Брезите" - не пропускайте да се поглезите там, ако не бързате много, тъй като обслужването е бързо, а храната е добре приготвена. После, продължихме по маркитаната и добре поддържана, до колкото ми е известно от доброволци, пътека до центъра на Железница, откъдето продължихме към минералната баня, твърдо решени да намерим "тайните" джакузита, които по една или друга причина ни се бяха изплъзвали до сега. Добър човек се е погрижил за маркировка до тях и ние можем да бъдем признателни. После се върнахме до центъра на Железница, откъдето има възможност за прибиране в София с три автобуса. Благодарни сме за този чудесен преход и добро зареждане за предстоящата работна седмица.

Ярема - Железница

 

Днес, 06.05.2025 г., след нелоша тренировка, съвсем храбро тръгнах по любимата пътека, част от Витоша 100, от Ярема. Срещнах хора само при пункт Плана и така, до началото на Галунка. Дори при Катето - скарата на спирка Царева махала - имаше само двама човека. При Галунка, обаче, завих надясно и слязох до центъра на Железница. Добро разтягане като за почивен ден.

Гара Бов - Водопад Скакля - с. Заселе (и обратно)

 

Днес, 03.05. с приятелите ми Тео и Мария отново се качихме на влака за Мездра в 8:06 ч., но този път слязохме на гара Бов
Едва ли има човек, който не е чувал или чел за водопада Скакля по Вазовата Екопътека. Носи името на Патриарха на българската литература, тъй като е била една от любимите му дестинации. Точно тук се е вдъхновил за пътеписа си "Из мала Стара планина", чието първоначално заглавие е било "До заселския водопад" и за разказа "Дядо Йоцо гледа". Екопътеката е създадена през 1972 г. и обновена през 2007 г., когато са поставени пейки, изградени заслони, нека не пропускаме и горската аптека "Машини" - изключително добре заредена. Ние стигнахме до Заселе и се почерпихме в заведението БаИРА. Интересно беше началото, в което объркахме пътеките, но се запознахме с много мила дама, която ни показа пряк маршрут. Такива срещи са безценни. Не само заради спестените няколко метра, не само заради възможността да минем по непозната пътека, а заради разменените думи, информация и енергия. Няма случайни срещи и няма случайни пътища.