Банкя - Клисурски манастир - селище Витошица - Клисура за пешеходци

 На 22 май в 9:50 ч. бях на спирка "Ул. Ген Никола Генев" на автобус 42. Само 10 минути по-късно вече пътувах към Банкя, а в 10:30 бях в центъра. Нищо не се е променило, освен това че

градът на здравето

тук всеки ден е

Великден 

Обитаемите къщи са украсени, красиви сгради пустеят и само една от тези, които видях е осъвременена в ... игрален дом. 

Скоро поех по бул. "Варна", който е първият изход вдясно след кръговото, при фонтана. След като свърши тротоара, при ул. "Хумата" е добра идея да се тръгне по черния път, отстрани на обработваемите земи, успоредно на движението на автомобили. По-безопасно е така. Посоката е все направо и леко вдясно. Табела има едва при разклонението между Клисура и манастира

все нагоре

обръщам се назад

заради гледките 

Само три километра след табелата е светата обител "Света Петка (Параскева)". Манастирът, църквата-ротонда Въведение Богородично" и самият двор на манастира, особено впечатлил ме с чешмата, не подлежат на описание. Дори снимките не са в състояние да уловят усещането за спокойствие. Повече за самата история на манастира можете да научите от нета, тук,

На обратно, можете да поемете по същия път, но аз предпочетох да удовлетворя любопитството си и поех към Клисура. Нещо повече, поех по велоалеята вдясно, посетих селището Витошица. Борови гори, красиви пасбища, слънчеви лъчи, придали на гледките сюрреалистичен вид на гледките, помагащи в овладяване на упражнението за задържане на дъха,компенсират леката умора от прехода.

Имайте предвид, че от влизането в Клисура до спирка "Моста" на автобус 49 имате още около 2 км. ходене, но пък по ул. "Бор" - име, избрано съвсем не напосоки, - така че си заслужава. Проверете разписанието на автобуса, който иначе ще ви откара само за 40 мин. до метростанция "Сливница". 

пълно удовлетворение ;) 

Морска авантюра 2021 г.

 

На 13.05.2021 г., в 23:30 ч. автобус на една от столичните фирми отпътува за Бургас. Седалката до моята беше празна и успях да се отпусна и дори да поспя както до Стара Загора, където имахме кратка почивка на една бензиностанция, така и след това. И така, на 14.05, петък, още в 5:30 бях в Бургас.

автогара

хората по-малко

от гларусите

Знаете, че по това време на годината вече е светло в този час и предвид не много натовареното движение, се отправих, водена от моя GPS, когото още при пътуването ми до Милано през октомври 2019 г. нарекох „Стронцо“, както и с помощта на човек от Свети Влас за малко, изминала само 11 км., се озовах в рибното пристанище. Наслаждавах се на безвремие по тесните улички, веселите надписи, приятните хора, упътили ме до беседката с автоматите за кафе и закуски. Видях и паметника на Стайнбек, върху който дарителят е сложил точно толкова голяма плоча и със своето име – нещо, на което местните жени не спираха да се възмущават. 

пия кафе

на улица „Консервна“

Ченгене скеле

След този престой, изпълнена с впечатления и снимки на телефона, тръгнах към Черноморец, отново водена от Стронцо, но емоцията ме подведе и така и не разбрах кога батерията на иначе смарт телефона ми, беше паднала. Тръгнах по странджанска пътека и не се безпокоях за нищо. Знаех, че ще се случи най-доброто за мен и нищо не успя да помрачи очарователните гледки, които дори няма нужда да бъдат описвани – не ги пропускайте. Посмях се от сърце, когато много приятна дама-шофьор, ме уведоми, че би искала да ме закара (дори не бях махнала с ръка), но аз съм в грешната посока. Е, направих обратен завой и видях спряла кола на гранична полиция. Тандемът от мъж и жена, след като провериха документите ми – знаете, точно такива „льольовци“, които се усмихват и шегуват могат да бъдат опасни – ме върнаха на правия път. В последствие щях да установя, че съм минала още 13.300 км., но в този момент вече усещах лека умора. Тогава спря поредната кола и друг, алтруистично настроен шофьор ме откара през оставащите 4-5 км. до крайната ми за деня цел. Разбира се, в Черноморец също се поколебах за миг, но местно момче ме упъти до хотела, за който имах резервация и след като се настаних, изкъпах и презаредих както моята, така и на Стронцо батерии, излязох за безгрижно мотаене из градчето. 

най-после в хотела

огкога не бях пътувала

на стоп

 

брегът

с най-много иконостаси

Черноморец

 

усмивки

от непознати

говорим си с морето

 

късен обяд

правя си пикник

на плажа

 

вечерен дъжд

много ли са

30 километра

 

след дъжда

очи вперени в небето

дъга

 

Да, успях да си набележа маршрута за следващия ден, включително и къде да посрещна изгрева и благодарна за всички преживявания, заспах.

 

15.05.2021 г., събота

Събудих се още в пет, за да мога да се приготвя и да бъда навреме на скалите, под научно-учебната база на СУ, до иконостаса на св. Никола и св. Петър за специална среща – с изгрева. Морските вълни са изгладили камъните и придвижването по тях е лесно, но все пак, не е лоша идея да го правим бавно и съсредоточено. Седнах на една скала и в този момент небето се обагри в пурпур. Ето тук можете да видите самия изгрев.

След това се разходих по кея и се прибрах в хотела само за да се приготвя за поредния преход. Отидох (почти) до нос Червенка, заобиколих малко, тъй като имаше ремонтни дейности и скоро бях на пясъчната ивица: плажа на училището за сърф, къмпинг „Градина“ та чак до „Златната рибка“, пясъкът топлеше стъпалата ми, събирах раковини и камъчета (много от тях с формата на сърце) и дори на места оставих водата да отмива пясъка. Разбира се, тя не беше особено топла, но съвсем поносима за човек, който се движи. 

сама на море

толкова много дървета

на юда

...

пеша по плажа

избледнява границата

с миналото

При „Златната рибка“ излязох на Стария път и скоро бях в Созопол. Дано не обидя някого, но за мен красотата му е в Стария град. Открих духа (не прилики, а самото чувство) на Бергамо: тесните улички, скрили изненадващи гледки,

ах този аромат

навсякъде около мен

сладко от смокини

След като се наситих на гледки, аромати и общуване с природата, се прибрах в Черноморец с автобус (само за десет минути). А там...

обяд на открито

колко шумни са днес

вълните

След това се отправих към къмпинг „Черноморец“. Любезният охранител ми позволи да сляза по стълбите преди самия вход до плажа и да се насладя още малко на моето сливане с (а)морето.

Вечерта разпуснах с още 4.650 км., които добавих към сутрешните 3.5, дългия преход от 14.230 км. (включени са и тези от разглеждането на Созопол) и скитането до къмпинга от 5.190. Доволна от себе си, благодарна на всички, помогнали за тази моя авантюра, отново се насладих на душа, който имаше включена и функция за хидромасаж (не го споменах вчера, нали?) и си починах добре, вече набелязала си план за следващия ден.

16.05.2021 г., неделя

Утрото беше мъгливо, ръмеше дъжд, но все пак, бързо се приведох в приличен вид и сгушена в дъждобрана си отидох на втора среща с изгрева. Докато стигна до „моето“ си вече място, дъждът спря и се насладих на невероятния небесен спектакъл, та дори и през облаците. 

След това се върнах в хотела за допълнителни приготовления, след което тръгнах към точка две от набелязания още предната вечер маршрут – ранновизантийската крепост Акра на полуостров Свети Никола, чийто край е нос Акин. По много приятната, лека за преход, пътека

мокра трева

пътят ми пресечен

от див заек

Разбира се, че снимах достатъчно – и крепостта, за която можете да прочете информация в интернет, и плажа под нея. Мисля, че дадох много малък, но все пак добър, принос към почистването на част от него. Да му се не види, хора! Хубаво е, че сте се забавлявали, но

плаж под крепостта

сред пясъка и раковините

пластмасови бутилки

Добре, че опитът ме научи винаги да имам ръкавици и чували за боклук в чантата.

'

На връщане към хотела, се отбих и до мястото Мястото (играем си с думите, да). За щастие, не беше замърсено и се порадвах на прекрасната гледка, което поне малко уталожи възмущението ми от преживяването няколко минути преди това.

От там пешеходствах към другия край: отново Стария път, но този път от самото му начало. Разбира се, не издържах дълго да вървя по асфалта и свърнах към пясъчната ивица. Поседях малко и общувах по моя си начин с морето и се върнах към Черноморец, като отново излязох на на пътя за Черноморец, но при училището за сърфисти, по улица „Плажна“, улица „Чайка“ и ... без да се усетя, вече бях в парка при автогарата.

Обядвах на балкона в хотела, починах си малко и се върнах към Централния плаж и „моите“ си скали под базата на Университета. Вариантите са много, така че нямаше повторение на вече преживяното, а и (а)морето е като театрален спектакъл: колкото и пъти да се играе, винаги ще предложи нещо специално за този момент. Аз пък имах нужда да си разменим обещания за скорошни срещи. 

През това време

майски ден

почти не чувам вълните

от бормашини

И нормално – сезонът ще започне съвсем скоро. Гледките, за които разказвам и тези, които снимах, ще имат по-друг облик, който се харесва от не малко хора. Искрено вярвам, че те ще намерят очарованието, което им е нужно. Аз пък си спечелих един прекрасен залез 

17.05.2021 г., понеделник

Приятно изненадана от факта, че от този ден ще има нов автоубс, в 6:10 (преди, първият беше в 6:40),  аз бях много щастлива, защото в противен случай, трябваше да потърся други варианти за прибиране в София. И така, след като освободих стаята много рано, почти тичах (от нетърпение) до Централния плаж. Нямаше да имам време да отида до скалите, но все пак, успях да видя (а)морето още веднъж.

ранно утро

изпраща ме до автогарата

игриво куче

В Бургас бях около 7 без 15 и успях да се освежа до заминаването на автобуса до София в 7:10. В 12:20 вече бях на метростанция „Интерекспо център“ и се прибрах навреме, за да се изкъпя, освежа и да мога да започна работа следобед.

Благодарна съм за красотата, късмета и себеоткриването по време на тази кратка, но толкова наситена авантюра.

 

 

Три нови хайбуна

 Мои три нови хайбуна в брой 33 на "Нова асоциална поезия" 

В планината

 

Цял ден в планината. Краката ми имат свой собствен ритъм, а очите ми все са ненаситни и улавят колкото е възможно повече гледки. Крачка след крачка, поглед след поглед – само не трябва да спирам. Усещам как пулсът ми следва някаква забравена мелодия, а умът ми съвсем не го е грижа коя е тя. Дали пея на глас? Няма кой да ми отговори.

 

птичи хор

в разлистените дървета

слънчеви лъчи

 

 

 

Празници

 

Празници или делници? Напоследък няма особено значение, защото си обещах, че ще се радвам на всеки поет дъх и на всяка крачка. Да, знам, че рискувам да звуча „щастливо, подобно на глупак“, но това е моят живот (имаше такава песен, нали?) и празнувам подарените ми дни. „Дяволът се крие в детайлите“ - сигурно, но още по-сигурно е, че натрапва клишетата.

 

колко много рози

ето тук и ето там –

никой не ги бере

 

 

 

Снежна пролет

 

Белотата в началото на тазгодишната пролет беше повече от сняг, отколкото от цъфнали дървета. Закъсня и сакурата. Скептици твърдяха, че може и да не цъфне. И все пак, не сме дорасли да разберем чудото на новия живот и затова не ни остава нищо друго, освен да го съзерцаваме тихо. Не всеки може, но всеки (твърди, че) иска.

 

прощъпулник

надничат през прозореца

двойка гълъби