Мои три нови хайбуна в брой 33 на "Нова асоциална поезия"
В планината
Цял ден в планината. Краката ми имат свой собствен ритъм, а очите ми
все са ненаситни и улавят колкото е възможно повече гледки. Крачка след крачка,
поглед след поглед – само не трябва да спирам. Усещам как пулсът ми следва
някаква забравена мелодия, а умът ми съвсем не го е грижа коя е тя. Дали пея на
глас? Няма кой да ми отговори.
птичи хор
в разлистените дървета
слънчеви лъчи
Празници
Празници или делници? Напоследък няма особено значение, защото си
обещах, че ще се радвам на всеки поет дъх и на всяка крачка. Да, знам, че
рискувам да звуча „щастливо, подобно на глупак“, но това е моят живот (имаше
такава песен, нали?) и празнувам подарените ми дни. „Дяволът се крие в
детайлите“ - сигурно, но още по-сигурно е, че натрапва клишетата.
колко много рози
ето тук и ето там –
никой не ги бере
Снежна пролет
Белотата в началото на тазгодишната пролет беше повече от сняг,
отколкото от цъфнали дървета. Закъсня и сакурата. Скептици твърдяха, че може и
да не цъфне. И все пак, не сме дорасли да разберем чудото на новия живот и
затова не ни остава нищо друго, освен да го съзерцаваме тихо. Не всеки може, но
всеки (твърди, че) иска.
прощъпулник
надничат през прозореца
двойка гълъби
Няма коментари:
Публикуване на коментар