Отново силно българско присъствие в The World Haiku Review, категория Neo Classical - Haiku of Merit за:
Svetoslav Emilov Naydenov; Hristina Pandjaridis - translation Vesisslava Savova; Vessislava Savova; Diana Teneva; Detelina Tiholova.
Честито!

моето:

hot tea
your pair of gloves
on my scarf

горещ  чай

твоят чифт ръкавици

върху шала ми

и превода на това на Христина Панджаридис:

топла супа
дъщеря ми сипва и на
снежния човек

warm soup
my daughter pours some
to the snowman too

Hristina Pandjaridis
Translation Vesisslava Savova

Успешен старт

Чудесна новина! Цецка Илиева, Лидия Лечева, Мая Любенова, Радка Миндова, Весислава Савова и Диана Тенева сме в класацията Европейски топ 100 на най-креативните хайку автори. Честито, дами!
http://haikueurotop.blogspot.com/

А ето ги и сайтовете, които отразиха новината:
"Актуално", "Аз чета","antenneair" , "Кафене.бг" 
Благодаря Ви! 

Юнас Юнасон – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”

Издателство „Колибри”

Година – 2013

Преводач – Елена Радинска

можете да прочетете

и тук

В личния блог на шведа (впрочем, там можете да намерите разни подробности от биографията му, част от които са отбелязани и на задната корица на книгата) четем следните

Факти 

Автор на годината в Германия 2012 

Второ място - “Книга на годината” в Германия 2012 

6 милиона копия от „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” продадени в целия свят 

Най-продавана книга в Швеция 2010 

Награда за най-продавана книга в Швеция 2010 

Преводни права продадени в над 35 държави за „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”

Като добавите към това и личното описание на автора (пак в блога) „Една интелигентна, много глупава книга”, разбирате, че дори и без препоръките на сериозните книжни блогъри, също бих си я купила. А фактът, че я получих на панаира в ето тази екоторбичка на издателството съвсем завърши картината. Вярно е, от целия „улов” на този панаир започнах с романа на Чайна Миевил „Морелси”, за който вече Ви разказах тук, като реших, че ще посветя на Юнас Юнасон - този нов за мен автор - именно началото на новата година.

Трогателно е, когато писател прави посвещение на някой много близък роднина. В този случай, Юнасон посвещава тази книга на дядо си, който твърдял (откъде бихме могли да знаем дали е така): „Тези, които казват само истината, не заслужават да бъдат чути...”

Дали историята е истинска или не едва ли е от значение, но героят Алан Карлсон добива плътност още в първата страница на романа и вече знаем достатъчно за него, та дори и да си позволим лукса да очакваме какво ли не от този стогодишен мъж, осмелил се да прескочи прозореца.  Типичен пример за това, че краят трябва да бъде в началото на каквато и да било белетристична творба, а и добро обяснение на думите на С. Бекет: „Краят е в началото и все пак, продължаваш” (да четеш).

Как изглежда един столетник? Болни колене и кафяво-кафяво-опикано кафяво. Последното – на чехлите му и разбирате защо. Бъдещето му (една безлюдна гара) е отделено от оградата на гробището, но той я преодолява, благодарение на спомен от миналото. Можете да приемете тази колкото сюрреалистична, толкова и реалистична картина  както буквално, така и метафорично. А човек, чийто живот се е „проточил”, си позволява волности. Волности, които винаги вървят с последствия – включително и от криминален характер. Именно тук е ключът към развитието на историята, която съвсем не се ограничава само със сантименти. Тя не върви по права линия и минава на няколко плоскости. И всичко това с приятно намигване към простите неща в живота, а на места дори и с явна ирония. Като например две хиляди отпечатани и красиво оформени библии с един добавен стих. Но точно този стих, който фанатиците (какво ли пък ни интересуват те) биха заклеймили, сваля цената на произведението на изкуството. И още какви ли не небивалици, за които може дори и да не се досещаме. В тях някъде е вмъкната формулата за успешното им преодоляване, но няма да си позволя този спойлер под формата на цитат, защото ми се иска Вие да го откриете – някъде между страници 200 и 210. За цели сто години можете да се срещнете с кого ли не, да преживеете какво ли не и накрая, когато имате възможност да го разкажете, някои може да Ви помолят на колене да не го правите.

Знаете какви са съветите на лектори по творческо писане по отношение на диалозите – героите се предполага да изразяват себе си, а не да се превръщат в нечии говорители. Характерно за част от диалозите на Юнасон е, че той ги преразказва. Нещо повече – стига по-далеч от това като предполага какво биха казали някои животни като куче-следотърсач, та дори и слоница. Зад привидно обикновеното „той ѝ каза”, „тя попита” обаче има толкова много неизказано и предизвикващо размисли, че въведената една единствена реплика пряка реч изглежда неестествена.

Струва ми се, че точно тук е ключът към майсторството на Юнас Юнасон – придава на  до толкова простите, че чак невидими детайли („нещо толкова сложно да има толкова просто решение”) нещо необикновено. Превръщайки трагичното в комично, рисува живота такъв, какъвто е и изобщо няма да Ви интересува дали точно тази история е истинска или не – достатъчно е, че звучи правдиво и нямате търпение да разберете какво се случва. От друга страна, не забравя да напомни, че именно истината не звучи правдиво.

Колкото до конструкцията на романа, както намекнах в началото, тя е една сложна плетеница от минало и настояще. Всяка отделна нишка е част от красива композиция и следвате преплитането ѝ с другите. Не искате дори да правите догадки до къде ще Ви отведе. Само четете. И размишлявате. И разбирате. 

А текстът?  "Текстът е само един пикник, на който авторът донася думите, а читателите носят смисъла" Цв. Тодоров. Това какво ще занесете на пикника, приготвен Ви от Юнас Юнасон зависи от Вас.

Открих само три грешки в цялата книга – нищо работа. В ревюта от миналата година също го споделих – не е възможно да няма нито една грешка, но вярвам, че водещите издателства у нас ще постигнат и това.

Честита Нова година! :)

Моята 2013 година

Успешна ли беше 2013 година?

Ще отговоря категорично с ДА, преди всичко заради книгите, които прочетох. Седем от тях са отразени в „За четенето и писането”   и 57 в  „Зачетенето и писането, ч. 2” , която създадох на 28.03. т.г., тъй като първа изчерпа лимита си. 64 книги за една година са задоволителна бройка, макар и да е далеч от рекордите на професионални читатели.През следващата година ще отворя нова страница - "Ревюта"

А ето какво се случи по месеци:

(1) ЯНУАРИ-МАРТ

Успешно представяне на пиесата ми за деца „Щур и Враби” с благотворителни цели, както следва:

- на 18.01.2013 г. - в трето помощно училище "ЕдуардСеген" ;  

- на 29.01.2013 г. – в 70 ОУ „Св. Климент Охридски".

- на 16.02.2013 г. - официална премиера в галерия"Класика” 

- на 23.02.2013 г. - в МЦ "Деца с проблеми в развитието"

- на 01.03.2013 г. - първомартенска пиеса на открито

- на 10.03.2013 г. - в  в Клиниката по детска урология към УМБАЛСМ "Н.И. ПИРОГОВ" в София. Това наше участие е част от програмата "Чети книжки на децата с бъбречни увреждания и на хемодиализа". 

Благодарностите са за ентусиазираните Илияна Делева и дъщеря ѝ Десислава Латковска, както и за Поликсения Ангелова, които отделиха от времето си и дариха част от таланта си за тези деца. Ето я най-голямата награда за нас – любовта на децата.

(2) МАЙ, 2013 – HAIKU BANDIT SOCIETY (едно от трите хайкута – избор на редактора)

full moon

gazing at the last drops

of my coffee

пълнолуние

взирам се в последните капки

от кафето ми

(3) ЮНИ, 2013 – “Дракус”, конкурс за криминален разказ, в който съм подвластник, заедно със Симеон Христов, на Андрея Илиев с разказа ми „Оловните войници” -можете да прочетете в брой   3/2013  на списанието

(4) ЮЛИ, 2013

 – Kernelsonline – отличен стих в тяхното лятно издание за хайку

cicadas

in the sky a new

shade of blue

цикади

в небето нов

нюанс синьо

- От 27.07.2013 г., двуезичната поетична книга "A Feather of Fujiyama//Перо от Фуджияма" на Божидар Пангелов с мои преводи на английски и илюстрации от Лилия Пангелова, дъщеря на автора, вече е в "Амазон". Редактор е Мерседес Уеб-Пулман от Нова Зеландия, а издателството е "Hammer & Anvil Books", САЩ. Всички приходи от книгата ще бъдат дарени на Фондация "Интегрирано образование", която подкрепя деца и младежи със здравословни и специфични образователни потребности.

(5) АВГУСТ, 2013

– WORLDHAIKU REVIEW – отличен стих в лятното издание за хайку, категория Shintai

thirst

a watermelon taste

on your lips

жажда

вкус на диня

по устните ти

- списание „BG Art Class” публикува разказа ми “Наричане” в своя 49-ти брой - 

(6) СЕПТЕМВРИ 2013

- Публикация в есенното издание на Under the Basho, раздел Modern Haiku - 

new moon

the baby is cutting teeth

into her dream

новолуние

бебето впива зъбки

в съня й

- Втора награда за сенрю в летния конкурс на Diogen Pro culture Magazine for Haiku - 

a workday

someone had stepped

on a butterfly

работен ден

някой беше настъпил

пеперуда

както и едно хайку сред избора на редактора за същия конкурс:

afterglow

an invitation to dinner

with candles

заря

покана за вечеря

на свещи

(7) ОКТОМВРИ 2013

- вече съм със свое портфолио в The Living Haiku Anthology 

 - онлайн е книгата на Светослав Ди-Нахум „Раптус” с мои редакции на английския текст, направен от Валентин Кръстев. За първи път излизаме изцяло бълграски екип, благодарение на  издателство Hammer and Anvil, the USA 

- На 14.10. излезе от печат първата ми книга за деца “Приключенията на Щур и Враби” от издателство „Св. Иван Рилски”, ISBN –   978-954-353-224-7. Редактор е Бранимир Събев. Пиесата допринесе за издаването на книгата, а печалбата от продажбата ѝ също е предназначена за благотворителни цели.Тук е моментът да благодаря на всички читатели в страната и чужбина, които повярваха в тази благородна кауза!

- Излезе от печат сборникът ърбън фентъзи на НКФХ „Цитаделата” – „Мечове в града”, на който съм редактор. 

(8) НОЕМВРИ 2013

- Още на 2.11.2013 г. Христина Панджаридис ме изненада приятно с публикуване на моя превод на нейно хайку и прехвърлянето на същото на китайски от Chen-ou Liu

- На 15-ти, в 16-ия брой на ATLAS POETICA,  на стр. 41, са публикувани два мои танка стиха (Двуезично, с транскрипция за българския изговор) :

протест

пред парламента

яйца и домати

свободата на словото

гладува

a protest

in front of the parliament

eggs and tomatoes

the freedom of speech

has been going hungry

.

лек бриз

по поляната

глухарчета

изпращам ти писмо

по пощата

a gentle breeze

on the meadow

dandelions

sending you a letter

via snail mail

- стихотворение от Божидар Пангелов в мой превод спечели първо място на поетичния конкурс "Foreign Exchange". Ето го и преводът:
the wind
it’s a time of hunger
and of plague
and of starling
the grasshoppers ate up the wheat
the water has another color
can’t be drunk
the children go to someone else’s doors
knock
but they do not answer them
and speak there
behind one crooked tree
something they speak
hisss the wind
that one at least knew
that he was tested
they were staying and speaking to him
even he was seeing
people
sticking needles
under the nails
but you have arms
both left one
and right one
and wrists
and fingers
and a hole

ignite your skin
the wind is from bellow

(9) ДЕКЕМВРИ

- Излезе шестият брой на Софийския есенен салон за поезия2013 г. Темата беше „Аз и времето”, в която участвам с три мои хайку стиха:

летен дъжд

в тихо езеро

деца играят

...

звезди

по косите ми

жасмин

...

вечерно слънце

променя цвета ми

фризьорката

...

- трета награда на Първия национален конкурс на БХС на тема„Декември” – 2013 г. 

скреж

клошар намира

коледно звънче

Медиите, които ме подкрепиха през изминалата година са: “Actualno.com”,  ”Kafene.bg”, "Az-jenata.bg", "Poetry Sans Frontieres“, "Az-deteto.bg", citadelata.com”; "azcheta.com", както и блогърите Илияна Делева, Христина Панджаридис, Бранимир Събев, Донко Найденов, Коста Сивов. МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ, ПРИЯТЕЛИ!

А иначе, годината започна с издаването на алманаха „Кръстопът на изкуствата” – точка 2 от страница „Проекти”, - което беше очакваното „начало на края”, както се казва. Проектът ще продължи съществуването си с цел споделяне творчеството от различни изкуства и различни държави, но само онлайн на страницата във "Фейсбук".

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА! (Е, освен ако не сте решили да я празнувате по лунния календар) :)

Чайна Миевил – „Морелси”

Издателство „Изток-Запад”

Серия „Magica”

Преводач Светлана Комогорова-Комата

Година - 2013

можете да прочетете

и тук

Анотация: Открих за себе си изтънчения хулиган, ексцентричния интелектуалец на фантастиката. Името му е Чайна Миевил. А светът на „Морелси” (в оригинал – Railsea) е толкова заплетен и същевременно толкова реален, че е добре да се запознаете с него. Едно явление сред многото безплодни напъни на някои автори да родят нещо ново в жанра. Weird (шантава, откачена, а не просто – странна) фантастика и не по-малко weird автор. 

Млад окървавен мъж. Плетеница от истории, която можете да започнете откъде ли не, за да разберете как се е стигнало до тук и какво ще се случи по-натам. Близък план, който все повече се отдалечава, за да се озовете на остров, опасан от релси, издигнати над отровната пръст, по които минават къртоловни влакове. Разбира се, че на такъв един влак има и лекари, освен ловци. В плетеницата от (мо)релси няма изход и намирането на една единствена права линия е далеч по-невероятна от появата на ангел.

Как Ви звучи всичко това? Weird (шантаво, откачено, а не просто – странно), както и Чайна Миевил определя своя жанр фантастика, нали? О, нищо не сте разбрали още. & (и – както е изписано навсякъде в романа и то не съвсем от екстравагантност; ако четете внимателно, на стр. 157 ще разберете защо) съвсем не знаете с какъв гениален мозък – визирам автора – ще си имате работа. А гениите винаги са малко луди, макар че такава диагноза няма. И бих добавила, за щастие! Защото ми омръзна да чета нелепи напъни, които се опитват да минат за фантастика, фентъзи, че дори и хорър. Защото се уморих една и съща тема да бъде дъвкана (сори, но това е точният глагол) и от тези, които могат, и от по-посредствените, оправдаващи се с това, че още прохождат автори. Тук няма обвинения, няма и оправдания – който може да пише, може го. За другите остава да четем.

Истината е, че дори не потърсих информация за Чайна Миевил, освен тази на корицата. Симпатичен профил на нестандартен мъж и признанията, които получава още приживе са достатъчни. „Морелси” е първият му роман, който чета, за щастие преведен от Светлана Комогорова – Комата. Никак не ѝ е било лесно, сигурна съм, въпреки богатия опит който има. Използваните от него нови словесни форми са трудни за разбиране и това не е роман, който ще можете да прочетете диагонално, колкото и да е модерно това напоследък. Всъщност, може и да успеете, не знам, но тогава е редно да се сърдите на себе си, а не на автора или преводача.

Впечатлена съм от лекотата, с която Чайна Миевил руши канони, без да съсипва литературата. Спомняте ли си, че колкото и книги за творческо писане да има, толкова и препоръки за съкращаване на прилагателни срещаме там. Е, може би това важи за онези, прохождащите, с измамно самочувствие. Миевил  хваща четката и с няколко замаха рисува един от образите: „ Ентусиазираният, космат, бъчвоподобен...” И вече си го представяме. Ето това е новаторство. Новаторство, изразено и със словосъчетания като: „бозав следобед над потни облаци”. Не мога да не спомена и любимо-омразните ми сравнения, които тук са и с леко намигване: „очи като стафиди, набодени в тесто”. Не е нужно да Ви казвам що за създание описва Чайна Миевил. Само си го представете. Същевременно, очевидно има правила, които му харесват, и то не защото е чел Йосип Новакович (а може и да е, не знам), блъскайки си главата как да образува наречие или прилагателно от глагол. Неговият влак се носи „лъкатушно” (браво, Кома!) и му е все едно по чии правила го прави. Не казвам, че при него не липсват фекалии („дрехите на старци в кучешки лайна”), но Миевил не застива в очакване, за да потресе читателя, а продължава да рисува и фотографира от различни ъгли. И се забавлява – още един ключ към успешно писане и гарантирано удоволствие за читателя.

Героите в „Морелси” са къртоловци, сред които главният, Шам – окървавеният млад мъж – някак не се вписва със своето търсене на собственото си „аз” и неразбирането на всичко в начина им на живот. А те си имат своите weird не само занимания, но и забавления. Като да залагат на битка между петли-пигмеи или гущери-подземници, или бодлокожи къртоплъхове. Залози, за които загряват с битка между танкови бръмбари с размери на длан. Залози, които Шам нарича „математика на диващината” и на които се противопоставя по свой отново weird начин. Капитанката на кораба има своята „философия”. „Философията” в този случай е конкретно животно, което всеки капитан на къртоловен влак има за своя цел. Макар и самата капитанка Нафи да не се вписва сред тези загрубели, цинични мъже, със своите тъмносини очи, изкуствена ръка и „сборник със слухове” - ги ръководи смело в съвсем не традиционния свят. Сигурно защото „вдъхваше лоялност”.  И целият този „стандартен” (не според нашите общи разбирания, а според повествованието в романа) свят бива нарушен, защото се появяват съвсем различни хора. Хора-приятели на Шам, с които ще отидат на края на света – един шаблонен израз, но така представен от Миелвил, че weird е най-мекото описание за него.

Живот, където  „небето има два етажа, а светът– четири” (подробно описан на стр. 35-36). Свят, в който „почти всеки иска да изяде почти всички останали”. Свят, в който това, което понастоящем наричаме „технологичен напредък” се е превърнало в „архиостанки”. Обстановката, в която живеят героите на „Морелси” е плавно включена в отделни глави, които прекъсват повествованието при нагнетяване на напрежението, но не за да го уталожат, а като вид почти лирическо, но не и блудкаво отклонение. То придава живост на картината с всевъзможни и от различни видове изкуства изразни средства. За тях Миевил знае точните думи, а ако не ги знае, просто ги измисля.  Като думата „ерухтонен”. Като прочетете романа, ще разберете за какво се отнася. В този свят има много различни малки светове под формата на градове. Един от тях обаче притегля героите от романа с магичната си сила - градът мелез Манихики. Градът, в който на всеки влак важат законите на града, от който идват. Да Ви звучи познато от някъде? Кой от героите какво точно търси там е въпрос на търпение да разберете. А, и на умение да четете.  Междувременно, едва когато Манихики остане някъде далеч, ще се върнете и към началото на романа. Начало, което завършва (оксиморонът е най-малко weird средството в тази книга) с усмивка. И… благодарности, разбира се (така постъпват интелигентните, та били те и хулигани).

Прави впечатление и елегантният реверанс с леко намигване, който този изтънчен хулиган и ексцентричен интелектуалец (така ми хрумна да го наричам за себе си) на световната литература прави към прочетеното и харесаното от него. В романа има достатъчно препратки и Вие ще ги откриете сами.

И знаете ли какъв е бонусът? Открих само една грешка на  стр. 163 – „не беше сиТурен”. Или поне само тя ми направи впечатление. Хубаво е, когато книгите са издържани цялостно от екипа, работил върху всяка от тях. В случая, водещия редактор на поредицата Бл. Иванов и коректора – М. Братованова.  Та в този ред на мисли, да не пропусна и корицата, чийто дизайнер е Иван Гаков – точно така изглежда онази по-странна от ангел единствена релса. Да се рисува по думи едва ли е много лесно.

Единственият недостатък... Хм, дали е недостатък? Добре, да измрънкам само малко – не мога да я нося в дамската си чанта (достатъчно обемиста). Хубаво е, че имаше почивни дни с приятно време и разхождах книгата между дома ми и парка. Вие можете ли да четете в движение?