Днес най-смелите участници от нашата група за планински преходи решихме да „атакуваме“ връх Сива грамада – най-ниският двухилядник на Витоша, „само“ 2003 м. Кавичките на само са, защото както казва най-добрият от групата ни, „лесен връх няма“. Особено, когато до него не водят ясно изразени пътеки и ориентир ни беше пътеписът от „Върхове Инфо“. За да направим приключението си по-интересно, избрахме възможно най-стръмния склон, отклонявайки се малко, но полагайки усилия, на които дори не вярвахме, че сме способни – онзи деликатен момент, в който ако не се откажем, отключваме неподлежащ на описание потенциал. Спряхме само веднъж да „заредим батериите“, което си е постижение. Наградата ни беше да видим извора на Бяла река. Към хвойната, камъните, превърналия се в кристали сняг, получихме бонус от нов снеговълеж, а започналата да се надига от Железница мъгла сякаш си играеше с нас и ту ни настигаше, ту се оттегляше. Когато стигнахме пирамидката от камъни на северния склон, разбира се, че се почувствахме победители. Снимахме се и поехме надолу – пътека няма. Маркировка? Абсурд! Пак „плувахме“ – намокрени до над коленете и с весело джвакащи обувки, мисля, че дори кавичките са излишни – из хвойната, а няколко сърнички, които не успяхме да снимаме, но видяхме цели три пъти, сякаш ни показаха билната поляна, за която се говори в споменатия пътепис. Оттам вече беше лесно и познато. Върнахме се до ханче „Ярема“ след само още едно спиране и бяхме готови да поостанем, обаче любезните домакини ни уведомиха за разписанието на автобус 69 и трябваше да излезем в започналия дъжд, но да се качим на тази спирка „По желание“. Задължени сме им. И благодарни. Както и едни на други за дозата лудост, без която не бихме видели красоти, за които имахме бегла представа от снимки в интернет.
.jpg)
.jpg)
