Западната порта на Западен парк - с. Владая

 Код СВОБОДА. Когато някой се изправи на Пътя ми, се появяват две възможности: да се върна там откъдето съм тръгнала или да избера алтернативен маршрут. Първата е вариант само в екстремни ситуации. Днес, за мой късмет, на който винаги съм благодарна, нещо попречи на участието ми в RATCU Панчарево, но не и на желанието ми да измина поне 20 км., добавени към обичайните за деня. Тези километри са от Западен парк до Бояна, после по синьо-бялата маркировка на Витоша 100 (от Стар беловодски път до чешма Бялата вода е бяло-жълта, но с цифра 100 под нея) до Владая, но този път с отклонение до мястото, където са пренощували мощите на св. Иван Рилски при пренасянето им до Рилския манастир. Enough is enough, както казваме в наше село. Имах време за обяд и да разгледам центъра на Владая. Впечатляваща е чешмата в центъра. Точно се качих на автобуса и заваля силен дъжд. Нали ви казах - късмет и благодарност.

Село Лозен - язовир Пасарел

 Днес, 22.03.2025 г., повторих маршрута, направен на 12.03., но този път с продължение, тъй като е почивен ден и не бях сама. От Лозен през манастира „Св. Спас“ и пещерата на отшелника св. Киряк та до вр. Половраг (1185 м.) нямаше изненади. След това, обаче, се спуснахме до лобното място на Димитър Списаревски и параклисното светилище в местността Стражарски дол, объркано от един всезнаещ човек с гроба на незнайния войн от четата на Бенковски, което също уважихме преди изкачването на върха. След като се насладихме на гледките, преминавайки реката няколко пъти като „на магия“, стигнахме и до язовир Пасарел, в Панчаревския пролом на река Искър. После спряхме за малко на въжения мост на язовира и изчакахме автобус 3. Една красива разходка вече официално в сезон пролет.

Ярема - Симеоново

 Днес, 15.03.2025 г., времето е невероятно - почти летни температури, разцъфтели дървета и пролетни цветя... Какъв по-добър начин за уплътняване на времето от един планински преход? В 10 без 10 вече бях на последната спирка на автобус 69 - Ярема (обозначените с червено начални часове са само до Царева махала). Оттам, след като си налях вода от чешма Боряна, село Алино, 1998 г.,  тръгнах по маркировката на Витоша 100 в посока Царева махала. На 3.400 км. е езерцет - независимо от това, че е изкуствено, съвсем не е за пренебрегване - и заслон, познат като пункт Плана от обиколката на планината, а на 6.550 - пункт Брезите, а.к.а. Царева махала. Има по-малко от километър по асфалт и всичко друго са лесно проходими пътеки. Продължих по маркировката на "Витоша 100" до Симеоновски езера - маршрут, за който съм разказвала тук, - избирайки този път пътеката в дясно. Не, не за да съкратя маршрута, а за разнообразие. Дължината на прехода е 22.610 километра.