Лозенска планина

След скоростното изкачване на Копитото, днес, 13.10.2024 г., с приятели решихме да се поразходим из Лозенската планина и да качим някой и друг връх. Върховете, към които подходихме по бяло-червената маркировка над езерото Панчарево, са: Малък Бачун, Среден Бачун и Бачун (1050 м.), Лалина могила (1188 м.), Половрак (1182 м.). Слязохме покрай Паметника на незнайния боец от Хвърковатата чета, лозенския манастир "Св. Спас" до последната спирка на автобус №5 в с. Лозен. Бързи, но не и прекалено, че да пропуснем да се насладим на гледките и да направим снимки.

Скоростно изкачване на Копитото

 Днес се престраших и участвах в скоростното изкачване на "Копитото" по пътеката на Боян Петров, в негова памет. Не съм от най-бързите туристи, но съм благодарна за честта да уважа паметта на този голям човек и спортист, с когото се запознахме на Черни връх малко преди да замине на последната си, уви, експедиция. Беше невероятно щастие да видя деца, възрастни хора, недостижими бегачи и готови да помогнат туристи, хора с проблеми в придвижването. Винаги ще ги уважавам и ще си позволявам да ги попитам дали имат нужда от помощ, готова веднага да им я окажа. Организаторите!!! Направили сте и невъзможното. Искрено ви благодаря за всичко!

След като си побъбрихме с дългогодишни и нови приятели, слязох до Дендрариума по "царския път". 

Брезите - Физкултурник - Голям купен - началото на с. Железница

 Това беше днешният ми 13.570-километров преход с положителна денивелация от 845 м. Наскоро прочетох колко близо до хижа "Физкултурник", позната с още много имена, едно от които е и "Купена" (н.в. 1847 м.) е връх Голям купен с н.в. 1930 м. (а-ха да стане двухилядник). Да, близо е, но изкачването му през клек, по скали и на току-що завалял дъжд е предизвикателство. Благодарна съм, че както се казва, "ме допусна до себе си". Върнах се, уж, по същата пътека, но така и не усетих къде кривнах леко встрани. Въпреки това, нищо страшно - маршрутът ми е познат и се озовах на спирката на автобуси 69 и 70 "Началото на с. Железница". Малко след това автобусът дойде и се прибрах съвсем навреме за предстоящите ми задачи. Както често казвам напоследък, Черни връх е най-високият на Витоша, факт, но е и най-лесно достъпният. Заслужава си да обърнем внимание и на другите. 

силен вятър
не успява да отвее
целта ми