Какво по-хубаво от това работната седмица онлайн да започне едва в 15 ч., времето да е топло за края на ноември и да поведа група трениращи на преход, а автобус да може да ме откара до желаната дестинация за 20-на минути? Тръгнах от центъра на Банкя, който като цяло харесвам, но съм учудена, че след отварянето на красивата баня, нищо не се е променило. Да, хубаво е, че запазва своята неповторимост, но все пак, не е ли смисълът на живота именно в развитието? Както и да е. Тръгнах по улица "Майор Коста Паница", снимах за втори път храма "Св. Св. Кирик и Юлита"м на оградата на който е част от Вазовото стихотворение "Утро в Банки". После продължихме по маркировката за Екопътека на здравето - дългия маршрут. Този път успях да стигна до язовир Михайлово, който все ми се губеше при предишни разходки там. Малък е, но ако не тръгнете с големи очаквания, а освен това обичате водата и да се заигравате с отраженията в нея като мен, няма да бъде проблем. Имаше само един рибар (все пак, понеделник е), а заведението още не беше отворило. Оттам могат да се наемат въдици, но тъй като от всички спортове този ми е сред най-безинтересните, не се интересувах за подробности. Връщането е приятно, маркировката - повече от отлична, а природата все така величествена, въпреки че есента вече си отива.
