Турнета с книги

от Чък Самбучино, “Writers’ Digest”  

част от

"Неделно четиво за писатели, 2015 г."

1. Физическите турнета все още продават мно книги. Знам, знам, много хора казват, че турнетата на книги са отживелица. И да, повечето автори, дори известни автори, не привличат тълпите по същия начин, по който са го правили някога. Но поне за подрастващите и децата, все още е възможно да се говори за добри продажби на пътуващи автори. Откъде го знам? Ето списък от десетте най-добри пазара за моя дебютен роман “Ash  Fall”,  в края на ноември миналата година (2014 г. – б.пр.),  тъй като продажбите  на книгата бяха поспаднали. Данните са от “Nielsen Bookscan”:

ПОДАРЯВА СЕ: Майк е развълнуван да подари безплатно копие от романа си на произволен коментатор. Коментирайте в рамките на две седмици; победителите трябва да живеят в Канада/САЩ, за да получат копието си по пощата. Можете да спечелите блог-съревнованието, ако сте печелили преди (обновено: vrundell спечели).

       

Майк Мълин е авторът на “Ash Fall” – книга за Алекс, тийнейджър, опитващ се да оцелее и да намери семейството си след катастрофално изригване на вулкана Йелоустоун. Продължението “Ashen Winter” беше издадено на 8 октомври, 2012 г. Последвайте Майк в Туитър или посетете сайта на автора тук (маркерът отвежда към сайта на автора). Понастоящем Майк е на турне с “Ashen Winter” – ако искате да го видите, проерете списъка на обществените му събития от турнето тук:

Данни от „Nielsen Bookscan“:

St. Louis, MO*********

Salt Lake City, UT

Cincinnati, OH****

Madison, WI********

Indianapolis. IN***

Grand Rapids/Kalamazoo/Battle Creek, MI*****

Cedar Rapids/Waterloo/Dubuque, IA*********

Columbus, OH**

Boston, MA

Chicago, IL**

Звездичките в списъка? Броят на събитията, които посетих в училища, библиотеки, книжарници, в рамките на октомври и ноември миналата година. Посетих дузина пазари и осем от тях отчетоха “Ash Fall” в топ десет на най-продаваните книги. Същото се случи както когато посетих големи пазари като Бостън и Ню Йорк през март тази година или по-малки пазари в други градове. Изводът: Турнетата на книги вършат работа.

2. Каква е единствената причина, която намерих, за да привлека тълпа за турне на книга? Да отида там, където има заинтересована публика. Но най-вече, това означава, че аз и така, и иначе посещавам много начални училища и гимназии.

Това е област, в която писането за деца и подрастващи е голямо предимство. Но писателите на литература за възрастни могат да използват същата тактика. Около едно от всеки пет чуилища, които съм посещавал, изискват теми за геологията, дори когато книгите са художествена измислица (напомням – героят на автора е пострадал от избухването на вулкан, б.пр.). Един автор на литература с възрастни с книга, която съответства на изискванията на една гимназия, може да предложи много теми за разговор. Накрая, всичко това може да се превърне в съществен източник за допълнителни приходи.

За белетристи, които имат нужда от по-заинтересована публика – курсовете на колежите и събранията на литературните клубове са добри възможноти. Някои книги ще свършат работа и в гимназиите – просто всичко зависи както от училището, така и от книгата.

3. Почти всяка презентация трябва да отговаря на три определени цели. Нужно е да забавлява публиката, да служи на нуждите на домакина и да продава книги. Ако някога сте се опитвали да забавлявате спящи тийнейджъри в 7:30 сутринта, знаете що за предизвикателство е това. Сега си представете физкултурен салон с 500 от тях. Никога не използвам подиум и много рядко се съгласявам на някаква по-издигната платформа. Твърде скучно! Вместо това, аз скачам наоколо като маймунка в амфитеатър, крещейки, тичайки сред публиката и демонстрирайки таекуондо движения (моята книга е за млад военен). Но сред хаоса, аз говоря за четене, писане и геология - това е, което искат учителите и директорът и това е, което ще ги накара да ме поканят отново. Аз обикновено завършвам с четене, в което някой виси от стръмна скала. Искате да знаете какво се случва по-нататък? Е, трябва да си купите книгата!

4. Опаковайте си дрехи за смяна. Да, дори за шоу, което е на 15 минути от дома ви. Аз научих това по трудния начин, когато коленичих, за да покажа движение от таекуондо и панталонът ми се разпори, от гърба до средата на дъното. Пред аудитория, пълна с гимназисти. Не е добре. А като бележка под линия – носете чисто бельо.

5. Просто кажете „не“ на тарталетките! Аз качих 30 паунда миналата есен. Всеки ще се опитва да ви нахрани с тарталетки. Като ги отказвах по време на пролетното си турне, аз успях да не кача още килограми. Оттогава съм сваил 10 паунда, но ми трябва още време, докато се върна към оптималното си тегло.

6. Носете си тайно няколко екземпляра от книгата ви. Повечето места ще бъдат добре подготвени – ще имат достатъчно количество от книгата ви в наличност, но за всеки случай, ако нещо се обърка, трябва да имате резервен вариант. Ето защо, аз си пазя една-две кутии с книги, които съм закупил с авторова отстъпка и ги държа в багажника. Ако продажбите са изчерпани, мога да попълня липсите. По възможност, не продавайте сами книгите си – като отстъпите полагащата ви се отстъпка на магазина или училището, в които се намирате, ще спечелите нещо повече от някоя и друга банкнота в портфейла си.

7. Подгответе нагледни материали, с които да демонстрирате някои моменти от книгата си – например, макет на вулкан, който изригва (ако имате такава сцена).  И бъдете готови да влезете в нужната роля, за да привлечете внимание. 

Девет неща, от които се нуждае една книга, когато се предлага на литературен агент

Добавете надпис

от Крис Робли, „Bookbaby“   

част от 

"Неделно четиво за писатели, 2015 г."

 

Намирането на литературен агент. Написали сте книга, за която си мислите, че може да стане бестселър. Сега, има нещо, което стои между вас и голямата сделка с издателя – литературният агент.

В блога „Ploughshares“, Стеф Аутери предлага няколко страхотни съвета за това какво да направите, за да може предлаганата от вас книга да се отличава от дузината или дори стотици книги, които мечтаният от вас агент е получил тази седмица.

Когато предлагате своята книга, уверете се, че сте включили:

1. Грабващо заглавие и подзаглавие. Въпреки че издателят винаги може да ги смени, трябва още отначало да ги уверите, че книгата е завършен продукт

2. Интересно описание на книгата. Вие сте писател – така че, не бързайте, когато пишете описанието на книгата, също. Направете така, че да блесне още от първото изречение. Включете и уникалното, и универсалното в книгата си. Ако не го направите, почти сигурно е, че агентът ще се отправи към следващото предложение в купчината

3. Подходящата информация за вас. Какво е образованието ви и в коя област сте се специализирали. Какви са най-забележителните ви постижения – литературни или други? Искате да убедите агента си, че вие сте създадени, за да напишете тази книга.

4. Подробности за ръкописа ви. Нарисувайте мисловна картина на завършената книга за агента си. Какъв е броят на думите? В кои жанрови категории може да попадне тази книга? Къде сте точно в процеса на писане?  

5. Ясно познаване на публиката, към която се стремите. Лесна ли е за продаване книгата ви и на кого? Това е, което издателите искат да знаят, за да позволят на книгата да се случи. Ако един агент може да убеди издателя, че вашата книга посреща съществуващите нужди на определена демографска група, вие вече сте увеличили шансовете да осъществите сделката.

6. Сравнителен анализ. Какво отличава книгата ви от подобни, които вече са написани? Като подсигурите тези спесификации, вие ще покажете, че има готов пазар за книгата си и че тя е различна от другите заглавия, за да привлече вниманието на публиката

7. Вашият маркетинг и PR-план

Много традиционно публикувани автори трябва да положат доста усилия, когато въпросът опира до изкарване на светло на книгата им. Така че, решихте ли как ще превърнете книгата си в хит? Агентът ще иска да узнае повече за вашите отношения с читателите, как планирате да използвате платформата си, за да представите книгата, къде можете да приложите връзките си с медиите, къде ще осъществите четения, турнета на книги и т.н.

8. Съдържание. Подсигурете схема от по един ред за всяка глава, така че агентът да може да концептуализира книгата.

9. Откъс от книгата.  Както казват експертите, „проверката е форма на доверие“ – така че, дайте им малко доказателство от действителната книга, било примерна глава или нещо повече.

—

Сега, когато сте изпълнили всички изисквания по-горе, ето още един МНОГО ВАЖЕН съвет от Стив Аутери:

Преди да задръстите имейла на агента си с всичко това, имайте предвид, че повечето биха искали да получат само заявка, с която ги каните да проверят или да изискат от вас предложение. Предпочитанията на агентите варират, така че уверете се, че постъпвате според изискванията им, преди да изпратите цялата документация и следвайте инструкциите на техния уебсайт. 

Как да останем съсредоточени

от „Bookbaby“ 

част от 

"Неделно четиво за писатели, 2015 г."

 

Как един писател да остане съсредоточен? Няма спор, че като писател се очаква да изработите творението си на хартия или на някакъв вид цифрово устройство. Дори ако се спрете на софтуеър за гласово разпознаване, където диктовката ви се превръща в писмена работа, това включва време и поемане на задължение, както във всички форми на писане. Как тогава сериозният писател остава ангажиран със задачата си?

В този свят, където с един клик променяме решенията си мигновено, където се разсейваме от клетъчни устройства, справяме се с няколко задачи едновременно и се сблъскваме с нуждите си наведнъж, как да останем съсредоточени върху качественото писане или да се гордеем с постигнатото, с нашите творения, че и да вдъхновим другите посредством думите?

Тези съвети не са в определен ред, освен първия, който е абсолютно съществен

1.       Пишете, пишете, пишете

... и после попишете още. „Найк“ го казаха най-добре с „Просто го направи!“ (Just do it!). Има толкова много неувереност и суетене, че най-добрата мантра трябва да бъде „Просто пиши!“ Критиката отнема известно време, но и часове на създаване. Придържайте се към думите и ... им повярвайте.

2. Време и място

Ако сте имали достатъчно късмет с родители, които са ви карали да си пишете домашните без телевизия или радио, на тихо място, след като сте хапнали или след като сте изчистили другите задължения, то вие знаете, че разсейването е главният виновник, който пречи на писането ви да се придвижи напред.

Намерете идеалното място, отнасяйте се към него като към свещена земя и му се отдайте, докато работите там. Поддържайте го така, че да няма физически дразнители, но го променяйте сезонно. Просто използвайте това, което ви трябва.

3. Изключете и се настройте

Изключете ръчно интернет и електронните устройства и не позволявайте да ви прекъсват. Ако не можете да направите това, намерете си софтуеър, който да ви помогне – има достатъчно онлайн.

Поемете контрол – особено над имейлите си. Но в същото време, вдъхновете се в кафенето от разговорите около вас или животните в гората, близо до вас. Ако се нуждаете от физически мотиватор, за да започнете, опитайте да не правите нищо цели две минути.

4. Използвайте схеми

Всяка работа може да се раздели на подзадачи, които са лесни за изпълнение. Съдържание или схема за отделните глави ще подпомогне както писането на книга, така и на статия. Опитайте се да се придържате към проучвания или проверка на фактите.

5. Не редактирайте докато пишете

Писателите може и да не са съгласни с това, но процесът на редактиране сам по себе си е негативен. В природата му е да търси грешки, пропуски и неточности. Това може да почака. Нека процесът се развива. Понякога устройствата за диктуване са перфектни за това, което е двустепенен процес. Първата фаза е да запишете думите така, както ги мислите, а втората – да шлифовате това, което сте казали. Починете си между тези две фази – това ви дава перспектива. Можете и да използвате онлайн инструменти в помощ на редакциите.

Ако искате да научите повече за качеството на работата си, също използвайте онлайн сайтове. Това ще помогне да избистрите идеята на читателско ниво като публикувате откъси.

6. Поставете си цели

Много известни писатели говорят за дневните си ритуали, свързани с писането и повечето включват поставянето на цели. Старайте се те да бъдат лесни за управление и изпълнение. За художествена литература, опитайте да пишете по страница на ден. В повечето дни ще можете да го правите и това ще ви накара да се чувствате добре. Награждавайте самите себе си за постигнатите цели. Дисциплината на записвате времето, което ви отнема постигането на дневната цел, също е безценно.

7. Записвайте напредъка си

Ако имате голям проект – такъв, като роман, - разделете го на малки части. Работата по този начин ви позволява да следите докъде сте стигнали. Направете редактирането отделен процес, за който също да записвате напредъка  си.

За да усетите удовлетворение, трябва да видите напредъка. Това наистина има смисъл. Същото е като да се на диета и от време на време да се качвате на кантара, за да видите резултатите – сигурен начин да останете съсредоточени.

8. Станете!

Физически, писането може да ви ангажира с часове на клавиатурата или тетрадката. Тялото ви се нуждае от физическо състояние, което да го поддържа гъвкаво и по този начин да освободи мозъка. Повечето професионални писатели не прекарват повече от два часа в писане. Позволете си нужните почивки – да отидете на разходка, да поговорите с някого, да направите нещо в кухнята, да почетете книга, да свършите други, нямащи нищо общо с писането задачи... само не редактирайте по време на почивките.

9. Четете

Страхотен начин, с който да дадете почивка на мозъка си, за да абсорбира идеите и мислите на другите за вашата тема. Четете други източници за това, което пишете или за самия процес на писане. Експертите имат богати познания, които искат да споделят. Вдъхновението може да дойде от мъничка искра до пълно преосмисляне на темата. Присъединете се към лекция или семинар за това, което пишете и споделете, когато можете. Позволете си да е почувствате подкрепян. Понякога пишещо приятелче може да бъде точното решение за вас.

10. Бъдете пишещ предприемач

Никой не може да продаде половин ръкопис или да продуцира филм без край. Веднъж решили, че работата ви е завършена, започнете следващата! Издателите често коментират, че най-доброто нещо, което един автор може да направи, когато е завършил една книга, е да започне следващата.

Бонус съвет: Търсете вдъхновението. То е навсякъде... в песен по радиото, във филм, в хората и историите около вас. Когато идеите дойдат при вас, запишете ги. Мислете „какво ако“ и го използвайте в историите, статиите и блоговете си. Някои проучвания показаха, че креативността може да дойде, докато се разсейвате с нещо.

Смесете нещата и минете границите с обичайното. Представете си обичайни неща, които стават необикновени. В ресторанта... Какво ще стане, ако ако стара любов само се отбие да ви поздрави? При лекаря... Какво ще стане, ако мухите се съберат на едно място...? Чистите килера? Какво ще стане, ако намерите нещо от предишния собственик в собствения си дом?

Защо станах независим автор

от Уорън Адлър, “BookBaby” 

част от 

"Неделно четиво за писатели, 2015 г."

 

Уорън Адлър е автор на повече от 30 романа и сборници разкази, включително и „Войната на семейство Роуз“, който се превърна във филм и понастоящем се развива за продукция на „Бродуей“. Ето какво казва той за независимото публикуване.

Аз се спрях на електронната книга, а през деветдесетте – на POD (печат при поискване), убеден, че новата технология ще промени радикално бъдещето на книгоиздаването и би дало на автора шанс да контролира своята съдба. До тогава аз имах издадени 27 романа от водещи традиционни издателства, много от тях бяха преведени и издадени на различни езици. Също така, бях продал дузина мои книги за филмови адаптации, а три от тях бяха превърнати във филми. Едната беше „Войната на семейство Роуз“, с  Майкъл Дъглас и Катлийн Търнър в главните роли; другата беше „Иронии на съдбата“ с Харисън Форд и Кристин Скот-Томас и третата – тричасовата трилогия „The Sunset Gang”. Наскоро, и други творби са в активно развитие, включително продължението на „Войната на семейство Роуз“, със заглавие „Децата на семейство Роуз“

Аз взех решение да стана независим издател на собствените си творби, преди “Kindle” и други устройства да бяха направили своя дебют. По това време имаше нарастващо движение за цифровизация и различни смели предприемачи се бяха качили на борда с подобна визия. Историята на този период е белязана с грешки.

Когато “Sony” излезе с първия си приложим четец, аз бях помолен да направя първия опит за използването му през 2007 г. на шоу на потребителите на електроника в Лас Вегас, заедно с моя приятел Ник Тейлър, бивш президент на “The Author’s Guild”.  Опитът ни беше посрещнат с реакция на отегчение и приемането на по-нататъшното ми приложение на нови устройства на пазара - все така с липса на ентусиазъм.

Мотивацията за собственото ми авторско решение да се откажа от традиционните издатели беше и психологическо, и предприемаческо. Психологическото беше чисто лично. Аз съм бебе на „Депресията“. Баща ми бил сериозно ударен от нея и беше трудно за него да получи и задържи работата си. Той беше винаги в ръцете на другите и аз, още от малък, се заклех никога да не завися от другите, за да живея живота си. Да контролирам собствената си съдба винаги е била моя принципна мания.

Насилих се да се науча да бъда мой собствен шеф. Научих се да стана предприемач с мой собствен бизнес. Имах и друга мания – да стана писател, да разказвам истории, да пиша романи, пиеси, разкази, есета, стихотворения... пълна програма!

Отне ми 25 години, за да видя първия си роман отпечатан. Вероятно, причината за това е, че аз пиша само за това, което ме вдъхновява. Не мога да пиша по формула. Пиша, защото трябва и вярвам, че книгите ми са дали своя принос към литературата.

Такава обсебваща амбиция е и радост, и проклятие, приказка за продължително отхвърляне, обезкуражаване и обиди, а и за някои възторжени пробиви. Всички кариери в изкуствата в основата си са биполярни. Моята не е изключение.

Отвъд моментите на радост и сбъдване, от които имам по много, се прокрадва обсесията да контролирам. Технологиите ми предложиха подаръка на независимостта и суверениет. Така, бързо открих, че аз се бях прехвърлих от цвъртящия тиган в огъня.

И съм бил прав, и съм грешал по пътя на издаването на електронните книги. Бях прав да вярвам, че технологията е разрушителят на традиционното книгоиздаване. „Амазон“ е живото доказателство за това. Също така, бях прав, че това би повлияло както на независимите книжарници, така и на големите вериги.  Само седем години след излизането на “Kindle”, традиционното книгоиздаване се превръща в занаятчийска индустрия. Разбира се, че няма да умре напълно  - „Печат при поискване“ ще бъде последният начин за печатане и доставка на хора, които държат на книжно тяло на книгите си.

Това, в което съм грешал, беше, че не осъзнавах колко милиона книги ще се предлагат и никога няма да стигнат до издаване; колко много псевдо автори ще наводнят цифровия свят; колко много нови жанрове ще се появят и ще бъдат популяризирани; колко хора ще бъдат заразени със същата мания да пишат; колко мемоари ще наводнят пазара; колко лесно ще бъде да се направи електронна книга и дизайн на корица; колко хора ще си измислят начини да печелят от авторите; колко хитър, креативен и агресивен би могъл да бъде „Амазон“ в създаването на пазарни алгоритми и в търсенето на пазарна доминация.

Също така, не бях осъзнал колко труден и постепенно поскъпващ ще бъде процесът на откриване на нови автори и колко лесно може да бъде забравен един утвърден автор. Бих посъветвал по-голяма част от авторите просто да влязат в състезанието, без да се отказват от обичайната си работа и да наблюдават предубедено всички продажби, които се опитват да ги съблазнят, за да изпразнят портфейлите им. В момента финансовото бъдеще за работещите автори изглежда мрачно, особено за писателите на художествена литература – дори на тези, които в момента се наслаждават на най-добри продажби на печатни издания във физически книжарници. Много от тях ще бъдат бързо забравени.

Традиционните издатели, обединили се в корпорации през последните две десетилетия, са последните оцелели от една отиваща си епоха. Друга новопоявила се индустрия е тази на така наречените „експерти“ в социалните медии, които имат претенции, че държат ключа към вълшебната пръчица за откриване на автори. По мое мнение, нещата не опират до създаването и поддържането на знаменитости, авторови марки и продажба на книги. Не вярвам в това.

Телевизионните, кино- и политическите знаменитости имат предимството да са на показ и имената им да са разпознаваеми във всички области и те са в състояние да използват временната платформа, за да рекламират книгите си, много от които са написани от призраци. Колкото до тези, които разчитат на литературата, само няколко могат да пресекат магическия кръстопът към популярната култура, но повечето ще трябва да се задоволят с намирането на публика сред академици, приятели-аспиранти по творческо писане и литературни списания, които все още сществуват онлайн, повечето от които разчитат на подаяния.

Така нареченото „литературно стабилизиране“ на уютна клика от познавачи, академици, практикуващи и носители на професионални награди ще продължи да функционира, за да запази жива основната културна категория, но те ще оценяват по-малко предложения не защото талантът е изчезнал, а защото каналът е толкова задръстен с тях, че е трудно да се открие диамантът, покрит с мърсотия. Простете снобарията. Аз съм обучен по канона на класиката.

Има все още голям пазар за политици, чието изискване за известност ги държи в новинарските емисии. Но тъй като политиката е станала кървав спорт и като зрители ние, бедните граждани от кулоарите, нямаме търпение да проследим поредната им политическа битка и лични прегрешения. Като цяло, книгите им са или пропаганда, или отчаян вик за историческа издръжливост. Има пазар и за такъв вид бизнес книги, особено тези, които предричат упадъка на капиталистическата система и теориите за корективни действия, за да се предотврати неизбежната катастрофа.

И така, искам да кажа, че съм щастлив да доложа, че се чувствам комфортно относно решението си да поема контрола над собствената си съдба в писателската търговия. Да призная, това е все още работа в прогрес, но поне мога да се наслаждавам на илюзията, че съм се изпотил здраво и съм създал нещо, което ще живее поне до тогава, докато съществува кибер пространството и може би, само може би, ще привлече приключенски настроени търсачи, които може и да открият някакво частично удоволствие и прозрение за това, което е било важно в годините ми на люлеене на литературния прилеп. 

"Всичко българско и родно"

Цецка Илиева приюти в своя блог "Диви люляци" една чудна броеница на гореспоменатата тема със заглавие "Седем осми", в която са включени хайку, танка и хайбун от български автори, почитатели на тези жанрове. Моето участие е с:

***

първи март
изсъхнали шипки
по заскрежени клони

***
Дяволското гърло –
сталактити и сталагмити
ми показват пътя
сенките по стените
са по-бързи от мен

(английската версия е публикувана в "Atlas Poetica")

***
Следколедно

Снегът най-после покрива София. Въпреки студа, скрежът нежно украсява черните клони. Топлината в усещането за уют и защитеност е вятъроустойчива. Усмивки. Блясък в очите. Дали не избързахме да отпразнуваме Рождество два дни по-рано?

камбанен звън
ехо от вече забравен
празник

Хайку календар, февруари

Шест съвета за писане на литература по действителни събития

от “Writer’sDigest” 

част от

"Неделно четиво за писатели, 2015 г."

   

Пост от Лори Ан Гроувър – автор на хитове и съосновател на влиятелния сайт „Четящи момичета“, където тя поддържа грамотността и активността на тийнейджърите. Освен това, тя е автор на три популярни романа: „Hold Me Tight“, избор на  VOYA; „On Pointe“, най-добра детска книга на годината от колеж „Bank Street“ и „Loose Threads“, която е в списъка на десетте най-добри книги за подрастващи и награда от „Washington Statе“ за 2003 г. и на други произведения.

Вие сте там. Виждате го. Вие сте писател, така че искате да пишете за това. И сега какво? Писането на литература, чийто източник е действително събитие, вероятно, ваше лично преживяване, изисква финес в полза на читателите, на приятелите, на враговете и на вас самите. Има начин да се справите с истината, защото ще започнете така, сякаш носите детски ръкавици, но изведнъж те се превръщат в боксови и преди да разберете, вече сте нанесли удар в лицето на вашата любима стара леля.

1. Започнете с истината

Истината е по-странна от измислицата, така че има голямо значение за мен. Всеки един от съвременните ми романи е събрал на страниците си собствения ми живот. Обмислете това – в първата чернова опишете какво се е случило, какво сте видели, какво сте почувствали. Уловете го.

2. Поискайте разрешение

Дали замесените лица и вие самите искате да се придържате близо до фактите? Ако знаете, че положението е такова, поискайте разрешение. Обяснете на тези хора, че те ще видят себе си като в огледало, но то е криво и се намира в увеселителна къща. Можете да предложите уверение, че тяхната история ще бъде от особена полза за читателите. Ако те са съгласни да споделите същността на случилото се, продължете и го напишете.

Все пак, ако мислите, че крайният резултат ще бъде далеч от истината, първо го напишете. Не сте сигурни и самата мисъл да поискате разрешение пречи на процеса?  Тогава започнете с намерението или да попитате замесените лица по-късно, знаейки, че могат да ви откажат това разрешение да публикувате творбата си, или бъдете твърди в решението си да развиете историята далеч от фактите.

3. Спрете за малко

Без значение дали сте написали първата чернова от факти или едва се сдържате да напишете всичко, което е в главата ви, направете крачка назад. Веднъж хваната в мрежите ви на писател, историята ще ви накара да се запитате:

- Как можете да я направите по-добра?

- Какво е скрила зад себе си?

- Какво можете да направите, за да поддържате огъня?

Зад романа ми “Hit” има истинска история – на най-добрата приятелка на дъщеря ми, ударена от превозно средство на пешеходна пътека. Но писателят в мен поиска да разбере какво би се случило, ако тя беше ударена не от непознат, а от някого, когото познава. И тогава аз рамкирах напрежението в моята версия на историята като превърнах този човек в учител на завършващи ученици, по когото тя си пада. (Отне ми две години и няколко чернови на този сюжет, за да узрее в мисълта ми).

4. Освободете я

Позволете на историята да заживее като подобрите фактите или ги оставите напълно на заден план. Това е черновата, където отваряте ръце и я освобождавате. Вие сте в състояние да заглушите гласа, който казва: „Не това се случи!“ и позволявате на героите си да заживеят. Нека те се движат през тяхната собствена, цъфтяща история.

5. Фактите могат да изглеждат фалшиви

Искам да ви предупредя за нещо, което трябва да имате предвид – не всички факти звучат достоверно. Най-добрият, най-сочният факт може да не свърши работа във вашата история, защото, нека го кажа още веднъж, истината е по-странна от измислицата. Когато написах “Hold Me Tight”, не можех да включа факта, че мъжът, който ме прелъсти и изостави, скоро след това пострада в автомобилна катастрофа и беше парализиран от кръста надолу... надолу. Романът ми би изглеждал скалъпен и никой не би повярвал на този факт, ако го бях включила. Имайте готовност да се откажете от тези факти с утехата, че вие знаете какво се е случило.

6. Споделете новината за завършването на романа

Накрая, вашата чернова е завършена и готова да бъде представена. Обмислете дали да не кажете на хората, замесени в нея, че вече сте завършили творбата си. Дори и да не е било нужно да поискате разрешението им да напишете книгата, бъдете мили и дайте шанс на тези, които са ви вдъхновили, да разберат какво сте направили. Рядко, аз бих споделила текста си с тези, които са включени в него, след като продам работата си и по време на предстоящото й редактиране. Това е тяхната възможност да се запознаят с промените, които сте нанесли, а и да свикнат с мисълта, че и другите ще прочетат материала. Това ще помогне на старата ви леличка да се приготви за удара.

...

Писането от личен опит предлага богат материал. С малко предпазливост, разрешение от вас самите и понякога и от другите, можете да напишете история, която да бъде споделена с повече от двама-трима души, които са живи в момента. Това може да донесе удовлетворение на много читатели. Така че, бъдете смели. Пишете и позволете на историята ви да заживее свой живот.