(спомням си Йордан Радичков)
Отива си още един верблюд. Да, маестро Радичков беше последният, който ни напомни, че сме измислили времето, за да надхитрим верблюдите, но този беше от най-опашатите - като развя тази ми ти опашка на 13-и март, та всяко дърво, куче, коридор, гущер, надгробно слово (уви, имаше твърде много) и най-вече - човек бяха съмнителни. Още я вее тази опашка верблюдът му с верблюд, но пак да напомня съвета на Йордан Радичков: "ОКОТО ДА БЪДЕ БУДНО!"
Нов верблюд - нов късмет! На идващия опашката му е подрязана. Нека само носи и гради, защото вече знаем как може да руши!
За много години! Дано са достатъчно, че на Луната пак да е поникнала трева, преди Земята да се е покрила само с пясък!
снимки от мен, за настроение
