Застудява. Празничният дух вече витае наоколо. Всичко това води до желание за мързелуване, но не искам да му поддам излишно. Ето защо, след като по (моя) традиция украсих дома си за предстоящите празници на Никулден, днес 07.12.2025 г. реших да се поразходя до места, които пропуснах през по-топлите дни. Тръгнах от м.с. "Мизия" в кв. "Овча купел", където вече са готови с Рождественската украса. Слязох във Владая и минах по добре познатата и с нищо интригуваща в този период от годината пътека до Мърчаево. От кметството му, обаче, тръгнах по улица "Усойка" и малко след като завих по ул. "Цар Симеон I", от лявата ми страна видях езерото, което подобно на повечето около София, е язовир, Мърчаево. Продължих след това по същата улица и указателна табела показва къде трябва да завием вляво, за да стигнем до девическия манастир "Света Троица". По непотвърдени данни, той е построен през Второто българско царство (12 - 14 век), въпреки че е възможно това да се е случило още през 4 - 5 в. Неяснотата се дължи на факта, че за да го предпази, местното население не е записало никакви данни за него. Знае се, също според устно предавани предания, че св. Йоан Рилски често е отсядал в манастира, което е и причина в двора му да има две църкви - "Св. Троица" и "Св. Иван Рилски" (вж. благодарствената плоча на снимка по-долу). Уви, не са успели. Манастирът е реставриран едва през 1970 г. и отворен за посещения 5 години по-късно. Друго предание твърди, че болно детенце е споделило с майка си, че е сънувало нуждата от възстановяването му. През 2008 г. е изграденпараклисът (църква според спомената плоча) " Успение на св. Йоан Рилски".
След това се отбих до реката и завих вдясно към с. Рударци, за което се знае, че датира още от Античността, за което свидетелства все още ясната за разчитане информационна табела.
