Вискяр планина

 

Отново в пълен състав и отново готови за приключения, нашата великолепна петорка (Насето и зад волана,за което много ѝ благодарим; Яна; Мимче; Тео и аз) се отправи на преход(и), този път без емоцията „изгуби се сам“. Нашият район беше в и около Вискяр планина с набелязани 4 основни места за посещение.

1. Първо посетихме язовир Братушково, който впечатлява с отличните условия за риболов, колкото и чуждо да ми е това хоби, уейкборд трасе (нещо, което още не съм опитвала), но най-вече с красивите си гледки, подсилени този път от мистично надигащата се, без да бърза, мъгла.

2. След това направихме отиване и връщане по екопътека „Светени води“ от края на с. Братушково, както и малко безцелно, но пълноценно ходене по река Нойчинци, където открихме и красив воден пад . Екопътеката отвежда до местността Манастирище, където се е издигал манастирът „Св. Николай“, изгорен от турците в средата на 19-ти в. „Светени води“ са четири извора, извиращи от корените на вековно дърво. Всеки от тях помага при различни здравословни проблеми: първият - при проблеми със зрението, вторият - при кожни възпаления, третият връща душевното равновесие, а четвъртият лекува безплодие и бъбречни проблеми. Срещу тях е параклисът, който в момента се ремонтира. На връщане се покатерихме и до църквата „Св. пророк Илия“, построена през 1904 г., занемарена по време на „социализъма“ и възстановена през 2003 г.

3. Следващото набелязано от нас място беше местността Петлюка (позната и като Пеклюка), до която стигнахме от с. Гълъбовци, по баирите над едноименната река, а се върнахме по ждрелото ѝ, където също открихме красив воден пад и примамлив вир. Съзерцавахме, снимахме и се покатерихме по скалните образувания Петлючки и Равни камик и Кривша. Подсякохме крепостта, за която се знае, че е била построена през 12 – 13 в. и е свързана с въстанието на Асен и Петър. Запазени са останките от средновековните стени и един кладенец. В крепостта е и Хайдушката пещера, но не стигнахме до нея. Твърди се, че местността е била обитавана още 5-6 хил. години пр.Хр. и  някъде там е имало светилище на древногръцкия бог на медицината Асклепий.

4. Накрая, но вече с колата, посетихме и пантеона „Майка България“, който видяхме от вишката по пътя към крепостта. Този огромен монумент е построен през 1985 г. и е посветен на загиналите за победата в Сръбско-българската война през 1885 г. Възстановен е през 2005 г. с отпуснати от Министерството на отбраната средства. До 2004 г. е бил под № 81 от Стоте национални туристически обекта, но след това отпада и го има само в старите книжки.