/седмичната колонка в Е-лит.инфо/
Първа /пълна/ седмица на декември 2012 година. Докато някои се
запасяват за „края на света” – тема, която заслужава повече от една
колонка по отношение на лековерието на някои хора, - в София започна
тридесет и първият Коледен Панаир на Книгата в НДК. Емоции – и за
издатели, и за писатели /от онези, лично ангажираните с книгите си/, че и
за /някои/ читатели. До тук – всичко е ясно. Ще се представят книги.
Откриването ще бъде официално – официални лица, официални тоалети,
официални представяния, но... не само на книги, както се оказва в
последствие. В деня, който би трябвало да бъде празник за всички,
споделящи любовта към Словото, не къде да е, а в Двореца и то на
Културата, на всичкото отгоре Национален такъв, прозвучава „на мах”
(както се шегуваме) ... чалга. Ще се въздържа от употребата на
прилагателни пред този неологизъм, защото най-малкото, не бих звучала
литературно. Парадоксът е факт. Някой, воден от „царица-парица”, както
не един или двама приятели се изказаха, съвсем не е съобразил, че двете
събития съвпадат и че „фолк дивите”, че и „диваците”, ще репетират по
време на откриването на Книжния Панаир.
Рождество наближава. Предполага се да бъдем по-добри. По-толерантни.
По-облагородени. Да, сигурно е така. Аз самата нямам нищо против тази
субкултура да има своето място, но мястото да не бъде свързано с
културата. Още по-малко – със Словото. Тогава ще знам, че чувайки я, аз
съм виновна за това. Сигурна съм, че и участниците в Коледния Панаир на
Книгата – също.
От друга страна, логично е да зададем въпроса – Какво направихме ние
самите, всеки един от нас по отделно, за да не позволим това да се
случи? Протестирахме? Бойкотирахме? Отказахме участие? Или тихичко си
разменяме по някой друг коментар и статия като тази, която четете, но
които няма да бъдат прочетени, няма да бъдат дори забелязани от хората,
които са намерили начин това не просто да се случи, но и да носи пари.
Много пари.
Разбира се, на Книжния Панаир в Националния Дворец и то на Културата,
се случиха много събития. Както вече споменах, голяма част от авторите
бяха застанали до издателите си и предлагаха книгите си с остъпка, че и с
автограф. Разменяха мнения с читатели и Словото не бе заглушено от
някакви бледи опити за музика. Доказали нивото си „книжари”, както
самите те се наричат, успяваха да задържат вниманието на читатели и да
осигурят едно истинско стълпотворение пред щандовете си. Не само на
зяпачи, но и на сериозни купувачи.
Случи се и нещо много красиво. Антологията на българското хайку
„Различна тишина” – автори със свои хайку творби на български и
преведени на унгарски илюстрираха нивото на този сравнително нов за
страната ни жанр. Петър Чухов – съставител, редактор и автор на
предговора към антологията и преводачът на унгарски и съставител на
послеслова, Дьорд Сонди, направиха едно премерено откъм Слово и пълно
откъм съдържание представяне. Добрата новина е, че предвидените бройки
бяха изчерпани на самата премиера. Изводите оставям на вас. Особено на
тези, които твърдят, че в България няма място за хайку и че това не е
поезия.
Въпреки кризата – и финансова, и културна, - панаирът се състоя.
Остави усещането за това, че не всичко е загубено. Върпеки простотията,
въпреки недоразуменията. По-голяма част от нас обогатиха и библиотеките,
и умовете си. Погрижихме се и за тези на най-близките ни хора. За
Рождество. Рождество, което не би било възможно да се случи без Словото.
А краят на света може и да почака. За разлика от този на субкултурата
под формата на чалга и други подобни недоразумения, които ни
класифицират по не особено блестящ начин като нация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар