неделя, 6 януари 2013 г.

Антропофагия и литература

 Антропофагията, в частта ѝ „ендо” и най-вече, доброволната такава, когато е поднесена от човек овладял словото, може да бъде дори примамлива. Не за следване, а за изследване или поне проследяване. Няма да говоря повече. Само ще ви препоръчам повестта "Настя", включена в сборника "Пир", от Владимир Сорокин. По възможност, в оригинал. Преводът на Иван Тотоманов не е лош, но използваният шрифт, с който се предлага в нета е меко казано отблъскващ. Всъщност, тази книга издавана ли е на български?

Публикувано от в

3 коментара:

  1. Николай Пеняшки18 януари 2013 г. в 17:18

    В "Пир" като съдържание, да не би да се говори за "ендоканибализам", "ексоканибализъм" или за "аутофаги"? :) :) :)

    Веси, прощавай за въпроса.
    Питам, понеже става дума за "антропофагията", а
    заглавието на книгата е "Пир".

    Знам, че по принцип канибализмът и неговите форми са съществували. На тази тема може доста да се говори.

    Желая ти всичко най-добро! :) :) :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Art18 януари 2013 г. в 22:51

      Ники аз говорех за една от повестите там - "Настя". Ето какво съм написала: "Само ще ви препоръчам повестта "Настя", включена в сборника "Пир"" Прочети я, ако си я пропуснал. :)

      Изтриване
  2. Николай Пеняшки19 януари 2013 г. в 19:23

    Благодаря, Веси! :)
    Задължително ще я потърся, за да я прочета!
    Убеден съм,че ще ми хареса!
    Желая ти всичко най-добро, и най-прекрасно!!! :-)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)